Секс ли е тихият секс? Този въпрос си зададох, като се замислих по въпроса за креватните звуци. И стигнах до извода, че ако не става дума за секс на задния ред в киното, където трябва да сте тихи, за да не ви хванат, тишината не е вариант.
Така де – как да знам дали това, което правя, й харесва на мацката, ако тя се пази да не издаде някой „неприличен звук”? А, и още нещо – все още ли има жени, които не знаят, че „неприличните” звуци са възбуждащи за мъжете?
С една дума, отговорът за мен е: не, тихият секс не е никакъв секс.
Хубаво, обаче я има и другата крайност. Някои мацки решават, че щом креватните звуци се харесват на мъжете, трябва да се вживеят в ролята на порноактриси и да не спират да повтарят „Да, да, много ми е хубаво, да, о, да! Ммммм…” и още няколко реда подобни междуметия, които могат да се съберат в една дума: преиграване.
Вярно, понякога искам съседите да чуят, че мацката, с която правя секс, се кефи. Малко слава никога не е излишна. Само че преиграването ме кара да си мисля по-скоро, че нещо не е наред. Или че мацката има навита пружина, която ще я кара да повтаря чувствено „О, ДА!”, дори и да започна да й режа ноктите на краката.
И някъде между срамежливата тишина и шумните преструвки е онзи идеален вариант, в който мацката си издава съвсем искрени звуци, защото съвсем искрено се кефи. Това е и вариантът, в който съседите завиждат най-много.
Прочети тяхната гледна точка тук!
снимка: sxc.hu