Ревността като цяло е неприятна емоция. И въпреки това би могло да се говори за здравословна ревност. Подобно на отровите, ревността може да се ползва без проблем, само ако е в много малки количества. Но къде е границата?
Ревността е естествен израз на това, което жените никак не обичат да наричаме „чувство за собственост”. Колкото и да звучи средновековно, това чувство съществува и за мъжете, и за жените. Малко или много, когато двама души имат връзка, усещането, че в някаква степен другият ти „принадлежи”, е нормално. И оттам се появява ревността – при някаква (не)реална заплаха „собствеността” ни да ни бъде отнета.
Затова такива чувства са нормални и в малки количества дори полезни. Даже има вероятност, ако не проявяваш малко здравословна ревност, приятелката ти да се почувства засегната. Мъничко ревност показва, че не ти е все едно по отношение на връзката, което може да има сближаващ ефект. Разбира се, тези неща зависят и от конкретната връзка.
Къде е границата?
Ако например хвърлиш леко ревнив проучвателен поглед, докато приятелката ти разглежда Даниел Крейг по бански в някое списание, това е нормално. Ако направиш шеговит коментар, докато гаджето ти се приготвя за излизане по женски и планът за вечерта е мъжки стриптийз, това също е ОК.
Когато обаче ревността се превърне в действия и то непропорционални на повода, вече не говорим за здравословна ревност. Никакви форми на агресия – физическа и психическа – не могат да се оправдаят с „това е естествено”. Разпити, следене, забрани, скандали и т.н., породени от това, че приятелката ти се е усмихнала на някого, не могат да са прояви на допустима и здравословна ревност.
С две думи – проява на здравословна ревност е онази, след която и двамата можете да се засмеете и да забравите случая.
Снимка: sxc.hu