Защо се страхуваме от обвързването

Виновен е езикът! И преди да си помислиш някакви мръсотии, ще уточня, че имам предвид езика като онова, което говорим. Думичките.

Само си помисли за думата „обвързване”. Тя е заплашителна по няколко начина – етимологично, културно и каквото още се сетиш още (стига да са сложни думи).

Какво казваш, когато си имаш приятелка? Че си „щастлив”? Че си „доволен”? Не, казваш, че си „обвързан”. Което си е като „вързан”. Което пък в повечето случаи – освен когато си оставил мацката си да се облече в латекс, да те завърже и да се възползва от теб – не е нещо хубаво.

ОК, ще кажеш, че можеш да употребиш и думата „зает”. Което е доста по-приемливо. Само че кое е обратното на „зает”? А? Ще ти кажа кое е – „свободен”! Т.е., като си имаш приятелка, си обратното на свободен. А пък в училище ни караха да пишем есета колко е важна свободата. Това си е гигантско противоречие, откъдето и да го погледнеш.

Затова следващия път, когато някоя мацка те обвини, че се страхуваш от сериозно обвързване и се ужасяваш от идеята да се запознаеш с родителите й, лелите й и кучето й, извади речника и й обясни как стоят нещата. Кажи й, че ти нямаш вина за това, че вековната мъдрост е нарекла обвързването „обвързване”, а не „безметежно щастие”.

След тези съвсем основателни обяснения тя, разбира се, най-вероятно ще те обвини, че говориш глупости и че сменяш темата. И тук е моментът да направиш точно това – да смениш темата!

Каква е женската гледна точка за обвързването ще разберем от нашите приятели от Yellow.bg

Прочети тяхната гледна точка тук!

снимка: sxc.hu