Тя може да е старо гадже, с което сте се забавлявали супер много. Или момиче, с което сте прекарали само няколко часа заедно, след което тя дори не е останала да спи у вас. Може да е ученическата ти любов, която си целунал за пръв път в междучасието в задния двор на училището.
Като я видиш след време, може и да не я познаеш. И да я познаеш, може просто да се разминете. И да не се разминете, тя може да е надебеляла и да няма много общо с красивото момиче, за което си спомняш.
Ако обаче тя продължава да изглежда добре, познаете се, спрете се и започнете да си говорите за доброто старо време, в главата ти неизбежно ще се появят два въпроса.
Единият е „Дали тя се е сещала за мен през това време?”.
Вторият е „Дали циците й все още изглеждат толкова добре?”
ОК, това за циците може и да го пропуснеш, особено ако не си я виждал гола. Така или иначе, ето, че си хванат в капана на така наречената стара любов. Която, казват, не хващала ръжда.
Истината е, че има нещо вярно. Може да не е била физическа, може да не е била споделена, може дори да не е било точно любов. Тръпка, привличане, близост, младежки интерес – наречи го както искаш. Понякога тези неща наистина не хващат ръжда и това е съвсем нормално.
И в повечето случаи историята завършва с кратък, често неловък разговор на улицата, може би с едно бързо кафе и обещанието, че „пак ще се чуем”. Което най-често не става. Здравият разум твърди, че така е по-добре, особено ако в доброто старо време не сте се разделили приятелски или ако поне единият има връзка. А може би причината е, че каквато и да е била онази стара любов, тя е останала в носталгичното минало и ако се опиташ да я пренесеш в настоящето, тя ще е съвсем различна.

Прочети тяхната гледна точка тук!