Отношенията между мъжа и жената са си достатъчно сложни и без да намесваме парите. Когато те се намесят, нещата стават още по-сложни. От една страна сега е модерно жените да са еманципирани и независими, от друга страна те все още чакат принцът на белия кон да ги вземе.
Социалният договор между мъжа и жената отдавна е разтрогнат. За да бъде щастлива една връзка, вече не е достатъчно мъжът да се прибере вкъщи и да каже: „Донесох месо”. Не ни се налага да убиваме плячката и да я носим у дома на гръб. Отдавна мъжете сме загубили тази привилегия. Това, че сме големи и силни и можем да настигнем елен и да му разкъсаме сънната артерия със зъби, ВЕЧЕ не е положително качество. Същата функция днес изпълняват идиотските вериги от магазини, които ни лишават активно от правото да бъдем мъже.
В този ред на мисли смятам, че плащането на сметката е един от последните бастиони на мъжествеността, които са останали до днес. Това е малка част от онзи социален договор, за който се разбрахме, че вече не съществува, но навикът от който си остава.
От друга страна е вярно, че жената днес е еманципирана и конкурентна на мъжа. Старото партньорство в работата прерастна в конкуренция и днес много жени се залавят с професии, които доскоро се считаха за наша територия. В такъв случай защо тя да не плати сметката на първата среща? Нали заедно с привилегиите идват и отговорностите? А една от тях е плащането на първата сметка.
И в крайна сметка кой трябва да плати първата сметка?
Отговорът е много прост – сметката ще плати този, който има по-големи топки. Въпросът е колко големи са твоите?
А ти какво мислиш? Сподели в коментарите!