Що е то български мъж?

Вървях си по улицата, гледах мъжете, с които се разминавах (по принцип гледам жени, но какво да правиш – имах професионална задача като главен редактор), и си мислех: „Какви всъщност са българските мъже"?

 Отговорът не е много лесен. От една страна имаме традиционната представа за нашенеца, втълпена от литература, филми, вицове… И основното в нея е, че българинът е МЪЖ. Понякога прекалява в мъжкарството си, но важното е, че в никакъв случай не е някоя чувствителна душа! Традиционната представа за мъжете в България включва липса на какъвто и да било намек за показване на чувства, както и пълно отричане на човешки страх, който в някои ситуации е неизбежен и естествен, а дори и полезен.

Тази идея обаче постепенно остава в патриархалното минало. Или поне крайният й вариант.

В последните години се наблюдава една друга тенденция. Малко по малко мъжете започват да разбират, че показването на чувства и грижите за кожата и косата не те правят женствен; както и това да се обличаш с вкус. Е, все още има хора, които не могат да възприемат мъжките кремове за ръце, но ние се надяваме все повече да стават тези, които разбират, че напуканите ръце пък са груби и неестетични.

С една дума, прословутото ни мъжкарство май започва да става малко по-разумно, без това да ни пречи. Или поне така би трябвало да бъде. Все пак говорим за процес, за който е необходимо известно време.

Едно е сигурно – като си говорим за българския мъж, мога да кажа какво той НЕ е: той не е дебелият врат в джипа, не е грубиянът, който се перчи само пред по-слабите от него и не е простакът, който смята, че на „Сватбата на Фигаро" се ходи с подарък. Остава само да се надяваме да срещаме такива типажи по-рядко, докато си вървим по улицата.

За това какъв Е българският мъж вече е по-трудно да се пише, защото хора има всякакви, а нямам на разположение социологически изследвания, от които да вземa някакви средни данни за качествата и недостатъците на нашенеца. Пък и това е тема за цял научен труд, която не мога да изчерпя в една статия. Едно обаче мога да кажа – какви БИ трябвало да сме.

А именно – да отговаряме на определението „мъжествен", а не на „мъжкар". Схващаш разликата, нали?

Главния