Събудихме ли се?

Тази сутрин се събудиха размишленията ми по един важен въпрос – гражданското общество и има ли то почва у нас. По принцип съм скептик. И въпреки това днес песимизмът ми беше разклатен.

Преди няколко дни Върховният административен съд (ВАС) отмени решението за обособяване на Природен парк „Странджа”, като по този начин узакони апетитите на всеки, който има достатъчно ресурси да застрои тази територия. Иначе казано, съдът благослови превръщането на гората във ваканционно селище. (Още преди решението на съда, докато траеха процедурите, строителството на селището „Златна перла” продължаваше на висока скорост.)

Противно на създадения от самата действителност стереотип обаче, някой реагира. Фактът, че природата се унищожава законно, под погледа на очевидно ослепялата Темида, направи впечатление и предизвика действие. Около 300 души протестираха снощи в центъра на София срещу решението на ВАС.

Тази сутрин гледах част от протестиращите в сутрешния блок на BTV. Бяха млади, образовани хора, спонтанно събрали се из Интернет пространството, които искаха само едно – да запазят природата и да изразят протеста си срещу онези, които я разрушават. Стана дума за арести, за оказване на съпротива, когато полицията се е опитала да задържи някои от протестиращите, за това, че протестът е бил незаконен. Но това не ми направи такова впечатление. Запомних обаче думите на едно от момичетата (цитирам по памет): „Не искам да живея в държава, където корупцията се приема за нещо нормално”.

Това ме кара да мисля, че може би има надежда за неслучилото се досега гражданско общество в България. Накара ме поне за миг да повярвам, че има хора, които могат да кажат „Аз протестирам”. Накара ме да се надявам това да не е случаен и единичен вик на заспалата от десетилетия гражданска съвест на българина.

Не знам дали това ще спаси Странджа. Не знам дали има начин безумното строителство по Черноморието да бъде спряно чрез протести. Не знам дали природата има шанс да бъде защитена. Или поне онова, което е останало от нея. Едва ли е възможно цял един народ да заспи като поданик и на сутринта да се събуди гражданин. Но поне тази сутрин станах малко повече оптимист по въпроса – преди да стана от сън някой вече беше станал и беше свършил нещо.