Да заживеем заедно!

Изтръпна ли?

Колко хубава е вашата връзка – любов, разбирателство и… никакви сериозни приказки. И един слънчев ден уж спокойната ти половинка ти предлага да заживеете заедно. “Защо по дяволите?” – мислиш си ти. „Колко е хубаво всеки да си има по едно свое кътче (в твоя случай ергенска бърлога) и от време на време да прекарваме нощта заедно – най-често у тях, защото е някакси по-уютно, чисто и има ароматизатор в тоалетната. Защо й трябва да разваля всичко?”

Защо страхуваш от обвързване? И кога точно това, което иска тя, започва да се разминава с това, което си готов да направиш ти?

Тук трябва да споменем нещо, което няма как да се подмине – страхът ти от загубата на свободата. Звучи като клише и може би си е. А може би страхът не е от липса на свобода, а от нещо друго, което и теб те е страх да си признаеш или просто не осъзнаваш. Може да е страх да се грижиш за друго човешко същество, или страх, че няма да се справиш, или страх от непознатото и неизвестно бъдеще… (Или от растящата озонова дупка, макар че се съмнявам.)

Но ние жените НЕ искаме да живеем с теб, за да те тормозим. Чисто и просто искаме да те пробваме по същия начин, по който ти миналата седмица прави test drive на новия модел Mazda. Защото в природата ни е заложено да търсим най-доброто за себе си и поколението си. А не е ясно дали това си ти, поне докато не го проверим. Само помисли: вече е ясно, че можем да живеем без вас – като се започне от банките за семенна течност и се стигне до растящия процент жени, заемащи ръководни длъжности. А и постоянно пускат все по-добри и по-добри отварачки за буркани!

Ние не искаме това. Предпочитаме ти да ни отваряш бурканите. Не искаме самотна стерилизирана кухня, в която да приготвяме вечеря за себе си и за котката. Искаме човек до себе си…