10 причини да харесваме понеделника

1. Сутрешното ставане 

То е екстремно. То е нещо като влакче на ужасите, за което някои хора плащат пари. То е един ураган, в който се премятат чорапи, които все са по един, панталони, за които не намираш подходяща блуза, телефони с паднали батерии и безследно изчезнали зарядни, разлято в бързината кафе и възбуденият глас на някой водещ на сутрешен блок.

2. Тръгването за работа / лекции

Тук има два подсценария на забавлението:

1) Имаш кола и можеш да тръгнеш малко по-късно. Само че времето си минава безметежно, докато ти хлопаш по вратата на съседа, който те е запушил с колата си. Той е от по-сънливите и обикновено спи по време на фойерверките на Нова година. Ти обаче продължаваш да тропаш – какво друго ти остава? Накрая минаваш на втория вариант:

2) Пътуваш с градския транспорт. Автобусът първо закъснява, после пристига натъпкан догоре. Ти обаче не можеш да чакаш следващия, затова самоотвержено се качваш на покрива заедно с още няколко ентусиасти и всички заедно повеждате разпален спор за външната политика на страната. Какво по-ексцентрично начало на деня?

3. Пристигането на работа / лекции

Закъснял си, разбира се. На всичкото отгоре носът ти тече, защото на покрива на автобуса е духало много. Получаваш смъмряне, че си закъснял, на което отговаряш с нещастно подсмърчане. Около половин час се ровиш за носни кърпички, докато някоя състрадателна колежка не ти предложи.

4. Денят

Той се влачи. Не можеш да разбереш как така часовете минават толкова бавно. По едно време се оказва, че за два часа времето се е забързало. Докато се мъчиш да установиш дали това не е някакъв свръхестествен феномен, се оказва, че в продължение на два часа си дрямал на бюрото си, докато всички наоколо са слушали как си мърмориш насън и са се обзалагали какво казваш. Най-много залози е имало за “Шефът е задник”. Ти отричаш да си казвал подобно нещо, но мълвата вече се носи.

Кафето…