Еротичен разказ – 7

0
3977

Реклама

– Събуди се! – тя го разтърси, като го хвана за раменете. Усещаше леки признаци на истерия, която трябваше бързо да спре, за да не усложни още повече положението. Той отвори очи стреснат.

– Какво става?

– Тук са. До рецепцията. Тук са! – тя тихо изшептя, на ръба на нервен пристъп. Той скочи от леглото и за миг направи движение, сякаш искаше да потърси пистолета си. В следващата секунда осъзна, че няма оръжие. Застана насред стаята и се замисли за миг.

– Успокой се. Те не знаят, че сме тук. Не могат да знаят. – той се приближи до Ада и я хвана за раменете. –  Чу ли? Спри да трепериш и почни да мислиш! – гласът му звучеше тихо, но твърдо и почти плашещо.

Ада преглътна мъчително и го погледна.

– Така…  – той направи няколко крачки из стаята. – Имената ни в книгата са фалшиви…

Мотелът беше достатъчно долнопробен, за да ги запишат, без да им изискат документи, като ги записаха с имена, които те им казаха, срещу доста задоволителен бакшиш. Лошото е, че може да нямаше много хора, дори на това забутано място, които да не бяха представили документи за самоличност. Още по-лошото беше, че жената на рецепцията, срещу съответната сума, щеше да даде описанието им и всичко щеше да стане много интересно.

Агент К. обмисли всичко това за секунди и разбра, че положението беше сериозно.

– Трябва да се махнем оттук възможно най-бързо. По дяволите! Нямам кола, нямам пистолет. – той сви юмрука си и нервно го разпусна, после пак го сви. Ада го наблюдаваше и мислеше.

– Имам идея. Защо не вземем тяхната кола?

Той я погледна.

– Ти луда ли си?

– Виж… Ако успеем, това ще значи, че ние имаме кола, а те нямат, поне в началото. Това е двойна полза, можем да пробваме. Имаме ли друг шанс изобщо?

– Да, но… Вече може да е късно. Ти не знаеш кога са дошли. В този момент може вече да идват насам.

Той се приближи към прозореца и погледна навън. Рецепцията не се виждаше, защото беше зад завоя. Виждаше се само спокойна нощна картина. Беше съвсем тихо, само далечният шум на пътя отвреме навреме звучеше като далечно хъркане. А времето минаваше отчайващо бързо.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here