Еротичен разказ – 6

Виж последната част от историята!

Бягаха доста дълго. На Ада й се струваше, че са минали часове, а може би наистина беше така. Гората беше все така гъста и ако не следваше агент К., тя най-вероятно вече щеше да се е отказала да бяга, защото нямаше да знае накъде. Всичко й изглеждаше еднакво, на моменти беше убедена, че се движи в идеален кръг. Дърветата сякаш се протягаха към нея и това чувство я ужасяваше допълнително.

Отвреме навреме спираха, за да си поемат дъх и на Ада й се искаше да го попита докъде смята, че ще стигнат, но силите й не бяха достатъчни, за да задава въпроси. После пак тръгваха да бягат.

Гората свърши внезапно и пред тях отново блесна ослепително синьото море. Двамата се заковаха на място за миг, който обаче се проточи като година. Той пръв успя да проговори:

– Това е остров.

Ада мълчеше. Опитваше се да разбере какво й казва.

– Искаш да кажеш… че… сме в капан?

– Ако имаш предвид, че няма как да се измъкнем, да, в капан сме. – Той оглеждаше наоколо, търсейки с поглед нещо, каквото и да е. Но освен морето, белия пясък и безоблачното небе сякаш нямаше нищо. Съвсем нищо. Ада го погледна. Както винаги, лицето му не издаваше тревога, но в очите му имаше някаква сянка, която тя вече се беше научила да разпознава. Той беше притеснен. И това я уплаши повече от морето, което ги заобикаляше от всички страни.

– Какво ще правим сега? – тя усети, че вече беше свикнала да задава този въпрос и да очаква от него да измисли нещо. Но той не реагира. Стоеше мълчалив и мислеше, но сянката в очите му ставаше все по-тревожна, а на челото му се появи бръчка. Когато накрая проговори, и гласът му й се стори различен:

– Той иска да ни убие. И не просто да ни премахне, но да го направи бавно и мъчително. Да си играе.

– Но защо? – на нея й се искаше да крещи, но все още успяваше да говори тихо. – Не разбирам. Нали има диаманта, имаше и нас. Защо точно с нас е решил да се позабавлява?

– Не е решил да се забавлява с нас. Просто иска да се забавлява и ние сме му подръка. Това е.

– Накрая ще ни убие ли? – тя вече шепнеше.

Той я погледна. Не й каза нищо, само я прегърна и я стисна силно, почти болезнено.