Еротичен разказ – 4

0
3895

Беше казал на Ада, че ще я чака до четири. Всъщност беше там до пет и половина, оглеждайки пътя и очаквайки тя да се появи. Вече се свечеряваше, когато похитителят реши да се качи в колата.

Реклама

Беше притеснен за нея и не се опитваше да го отрича пред себе си. Колкото и да не му се щеше да си го признае, Ада Парк беше влязла под кожата му, беше докоснала нещо в него, което той мислеше, че не съществува. И сега не спираше да се пита какво е станало с нея – с нея, а не с диаманта. А трябваше да мисли и за проклетия камък – рано или късно тези, които го бяха изпратили, щяха да си го поискат.
Похитителят въздъхна, запали мотора и бавно потегли. Не знаеше откъде да започне, но знаеше, че трябва да я намери.

Въпреки преживения страх, Ада заспа почти веднага, след като се отпусна в хладните чаршафи на разкошното огромно легло. Помещението наистина беше по-голямо от апартамента й и беше обзаведено с всички удобства, за които можеше да се сети един богат човек. Но тя нямаше желание да разглежда. След като жената, която приличаше на военен, я остави, Ада се съблече механично и легна по бельо. Две минути след това вече заспиваше.

Оставиха я да спи до късно на другата сутрин. Ада отвори очи и по силното слънце, което едва прозираше през дебелите пердета, позна, че е вече към обяд. Изправи се в леглото и се огледа сънено. Секунди след това в стаята влезе жената, която я беше довела. Ада се стресна.

– Как разбрахте, че съм будна?

Жената се приближи с маршова стъпка до леглото и каза лаконично:

– Не е твоя работа. Чакат те за закуска. Ето ти дрехи. След десет минути ще вляза и трябва да си готова.

Успя да изрецитира всичко толкова безизразно, че Ада едва се сдържа да не я попита как го прави. Но преди да успее да си го помисли, жената вече беше излязла.

Малко по-късно Ада влезе в огромна трапезария, където я чакаше Цезар. Седеше на отрупаната маса и разглеждаше някакъв вестник. „Прилича на обикновен работещ човек! Кой би казал, че държи заложница…” – помисли си Ада.

– Добро утро! – той вдигна поглед и се усмихна жизнерадостно. Явно самият той си вярваше, че е седнал да закусва, преди да отиде да работи в някаква административна служба.

Ада не отговори. Седна мълчаливо срещу него и се загледа пред себе си.

– Хайде сега, не се прави на сърдита. Виж колко неща има на масата. Искам да закусиш, защото шоуто започва много скоро… Макар че ти няма да гледаш. Но пък ще участваш! – и той се засмя на това, което според него явно беше изтънчена шега. Ада го погледна и също толкова мълчаливо, колкото и преди, си сипа кафе и отпи голяма горчива глътка.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here