Еротичен разказ – 4

0
4521

Беше вече следобед, когато Ада се събуди. Лежеше сред меките завивки, макар че не помнеше как си е легнала. Чувстваше се замаяна и помнеше само как надзирателката й беше дала да пие чай. Вероятно я бяха приспали. Ада седна в леглото. Не можеше да се сети за друга причина да я приспят, освен да й възвърнат силите и отново да я качат на сцената.

Реклама

В следващия миг споменът за джипа също се върна в съзнанието й. Бяха хванали нейния похитител. Това значеше, че вече нямаше на какво да се надява, нямаше кой да я измъкне от това проклето място. Дали беше жив? Какво му бяха сторили? Дали го измъчваха?

Ада легна отново. Чувстваше се толкова обезверена, че въображението й започна да рисува някакви ужасни сценарии – че Цезар ще я остави тук завинаги, също както беше направил с мъжа, с когото я накара да се чука. Вярно, Цезар не харесваше жени, но това не му пречеше да иска да я задържи, за да се забавлява по същия извратен начин, както сутринта… Което значеше, че може никога да не напусне вилата. Нямаше кой да я търси – полицията я издирваше, но на нея не й се вярваше да стигнат дотук. Нямаше никой, на когото да му пука за нея. Доскоро имаше един такъв човек и той вече беше хванат.

Ада затвори очи. Рядко й се случваше да има толкова черни мисли, но пък и не беше попадала в такива обстоятелства. Досега винаги виждаше шанс да се измъкне от някъде. А сега…

Пак се сети за похитителя и това я изтръгна от депресивните мисли за самата нея. Разтревожи се за него. Дали беше вече убит? Но защо ще го убиват? Дали знаеха за кого работи? Имаше толкова неща, които Ада не знаеше…
Надзирателката й нахлу в стаята, без да почука.

– Облечи се. След пет минути идваш с мен – и излезе.

Ада въздъхна. Реши, че това е добър повод да спре с неприятните мисли и да получи поне малко информация за похитителя. Облече се набързо и си сложи лек грим. (Суетата не я напускаше и в най-кризисните моменти в живота й, което Ада възприемаше за едно от хубавите си качества – все пак никога не се знае кога добрият външен вид може да ти спаси живота…)

Надзирателката я заведе в същата трапезария, където Цезар беше закусвал. Сега там имаше повече хора – Цезар седеше до месата, а пред него на един диван беше похитителят с вързани отзад ръце. До него беше мъжът, който беше довел Ада тук. До вратата имаше още двама мъже, които гледаха безизразно, но чиито пистолети на кобурите казваха всичко.

– Здравей, Ада. Виж кой ни е дошъл на гости – жизнерадостно я посрещна Цезар. – Известният с кодово име агент К. – той се обърна към похитителя. – Но мисля, че вие достатъчно добре се познавате.

Ада не отговори. Не й беше съвсем ясно дали се очаква да каже нещо. Затова пък Цезар продължи:

– Но аз пропуснах най-забавната част, мила моя Ада! Ти не знаеш толкова много неща… Не знаеш за кого работи тук присъстващият агент К… Нека ти спестя усилията на прекрасната ти глава. За мен.

Някой сякаш удари Ада с чук по главата.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here