Еротичен разказ – 3

0
1386

– Ада Парк, предполагам – тя чу мъжки глас във врата си.

Реклама

Ада реши да реагира възможно най-спокойно, все пак който и да беше този човек, едва ли щеше да й направи нещо в автобус, почти пълен с хора. Или…?

– Точно така. Ще имам ли честта и вие да се представите?

Стори й се, че мъжът се засмя тихо. На седалката до нея нямаше никого, вероятно на задната беше само този неизвестен за нея мъж. Пистолетът му беше проврян между двете облегалки и беше притиснат отстрани в талията й.

– Не. Искам да слезеш на следващата спирка. Там има закусвалня. Седни на някоя маса до прозореца и ме чакай. Ще сляза веднага след теб.

Дулото пречеше на Ада да се прави на прекалено смела. Прииска й се да не беше оставяла пистолета, но вече беше късно. В момента нямаше друг избор, освен да са подчини. Леко обърна главата си надясно, където беше процепа между облегалките, но не рискува да се завърти прекалено много – ако мъжът решеше, че тя иска да види лицето му, можеше да й се случат лоши неща. Въпреки че ако изпълнеше това, което й кажеше, така или иначе щеше да го види. Ада реши да не мисли повече.

– Добре. Ще го направя.

– Още нещо. Ще съм зад теб през цялото време, докато влезеш в закусвалнята. Не прави глупости.

Автобусът намали и Ада усети, че дулото изчезна. Изправи се бързо, без да гледа назад, и се отправи към вратата.

Слезе внимателно и видя огромен хамбургер на покрива на ниска просторна сграда. Влезе в закусвалнята, която имаше абсурдното име „Леля хамбургер”, и седна до прозореца. Келнерката се приближи и Ада й каза:

– Капучино.

След това се загледа навътре в заведението, чудейки се колко време ще отнеме на мъжа да дойде и дали си заслужава да се опита да избегне тази среща, от която не знаеше какво да очаква. Ада много мразеше да е в неизвестност.

Особено докато в чантата си носеше ключ за богатото си бъдеще.

Не й се наложи да чака дълго. Капучиното й още не беше готово, когато пред нея седна възнисък мъж на средна възраст, облечен като фермер. Ако не беше скъпият часовник, който Ада веднага оцени, човекът приличаше на обикновен работник. Очите му гледаха хитро и обходиха бързо закусвалнята. Ада реши да поеме инициативата.

– Кой сте и какво искате от мен?

Той се усмихна малко накриво.

– Няма значение кой съм. Колкото до това какво искам, мисля, че се досещаш.

Ада изтръпна. Явно към този проклет диамант имаше доста повече интереси, отколкото доскоро предполагаше. Тя си пое дълбоко въздух, когато видя, че едната ръка на мъжа беше под масата. Ада усети по някакъв невъзможен начин хладния метал на пистолета и дулото, насочено към коленете й, въпреки че оръжието не се допираше до нея. Погледна хладно мъжа, но всъщност изпитваше най-откровен и сковаващ страх.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here