"Жените не са влюбени в мен, а в образа, който виждат на екрана. Аз съм просто платното, на което те рисуват своите мечти” – това казва един от първите актьори, превърнали се в обект на масово обожание. Като се замислиш, това са доста мъдри думи за човек, който има един куп фенки в епоха, когато масовата истерия по каквото и да било все още е нещо ново.
Говорим за 20-те години на 20 век, когато киното е все още младо и нямо, а почитателките все още не са се научили да замерят знаменитостите с бельото си. Което е доста добре за въпросните звезди, като се има предвид, че през 20-те жените все още носят корсети, макар и не много. И ако някоя дама замери любимия си актьор с парче бельо, в което има стоманени пръчки, по-вероятно е да му причини средна телесна повреда, отколкото да го накара да си мисли, че е най-обожаваният мъж на света.
Но май се отклонихме. Думата беше аз Рудолф Валентино. Той е роден на 6 май 1895 в Кастеланета, Италия. Рожденото му име е достойно за благородник: Рудолфо Алфонсо Рафаело Пиере Филиберт Гулиелми ди Валентина д’Антонгуола (вероятно знаеш какво се казва в такива случаи – последният да затвори вратата…) И, колкото и да е странно това за една бъдеща филмова звезда, завършва земеделско училище. Но явно полето не му е било по сърце, защото на крехката възраст от 18 години заминава за Ню Йорк.
Там работи различни неща, включително и като жиголо. През 1917 заминава за Холивуд…
Рудолф Валентино
Реклама

В началото на 20 век едно малко момче чака влака в Марсилайн, щата Мисури...
Един от най-великите руски писатели живее едва 38 години, умира при дуел заради честта на жена си, някои от творбите му са обект на цензура повече от век след смъртта му...
Достоевски, граф Сандвич, Джакомо Казанова...
Казвал, че песните му не са точно песни, а по-скоро поезия, към която е прибавен ритъм...
„Да бъдеш мъж е трудна работа"...