Полковник Клаус фон Щауфенберг

20 юли 1944 г. е горещ ден в щабквартирата на Хитлер на Източния фронт. По обяд, в най-голямата горещина, се очаква да започне среща на командването. За нея е тръгнал полковник Клаус фон Щауфенберг. Но не за да участва в разговорите, а за да убие Фюрера.

Щауфенберг влиза в залата с куфарче в ръка. Небрежно го оставя под масата, на която седят немските военни, включително и Хитлер. Изчаква малко, след което се извинява, че трябва да проведе телефонен разговор, и излиза. Навън спокойно запалва цигара и чака. Чака бомбата в куфарчето да гръмне.

Клаус фон Щауфенберг знае, че този момент е съдбоносен, макар и да не знае какъв точно ще е изходът на събитията. Но преди това, за да стигне до военен чин в нацистката армия и след това да се реши да заговорничи срещу Хитлер, немският благородник е извървял дълъг път.

Той роден в замък (през 1907 г.), син е на граф, потомък е на едно от най-старите благороднически семейства в Германия и има имена в изобилие (Клаус Филип Мария Шенк, граф фон Щауфенберг). Въпреки това бъдещият полковник не прекарва живота си в благородническо безделие. Първоначално мисли да се занимава с архитектура или музика, но в крайна сметка още на 19 години избира военната кариера.

Клаус фон Щауфенберг е висок, забележителен мъж, харесван от жените (горе е с жена си Нина). Сравняват го със статуя на средновековен рицар. Но не само външността му е такава – и вътрешно той е един воин, сякаш дошъл от миналото. Може би затова в началото на Втората световна война той е в еуфория. Това е възможност за него да води война в името на Германия – картина, която изглежда едва ли не романтично-героична. Съвсем скоро реалността ще го удари като с камшик.

И до днес има спорове одобрявал ли е или не Щауфенберг методите на Хитлер в началото на войната. Едно е сигурно – с напредването на събитията, окупирането на все повече територии и появата на лагерите дори немските военни не могат да не видят какво се случва. Поне някои.

В началото, при окупацията на Франция…