Аертон Сена, състезанията и търсенето

Сена по време на състезание. Снимка: Iwao, Wikimedia Commons

Аертон Сена гледа на състезателното каране като на начин да опознае сам себе си: “За мен това откриване е невероятно. Всеки път, когато надмина границите си, намирам нещо повече, отново и отново. Но има едно противоречие. В същия този момент, в който си най-бърз, си и невероятно крехък. Защото за част от секундата всичко може да свърши. Всичко. Тези две крайности ми помагат да опозная себе си все по-дълбоко и по-дълбоко.”

Това пътуване към себе си го кара да мисли за бъдещето и за опасностите на автомобилния спорт: “Искам да живея пълноценно, интензивно. Никога не бих искал да живея частично, страдайки от болест или травма. Ако някога попадна в катастрофа, която в крайна сметка ще ми струва живота, се надявам това да стане за един миг.”

По някаква смразяваща ирония на съдбата наистина става за един миг. На 1 май 1994 г., по време на Гран При на Сан Марино, автомобилът на Сенна – Williams, с които тъкмо е започнал да се състезава, – изхвърча от пистата Имола и се удря в бетонената стена пред погледите на милиони телевизионни зрители. Изваждат Сена почти веднага, той дори има лек пулс и лекарите му оказват първа помощ. Но без успех.

Аертон Сена умира на 34 години.

След смъртта на Сена мерките за безопасност за автомобилните състезатели стават основна тема в този спорт и са направени доста промени. Това е тема, която самият Сена заедно с други пилоти е искал да постави непосредствено преди смъртта си, особено след като само ден по-рано в същото състезание загива и австрийският пилот Роланд Ратценбергер. След смъртта на Сена в колата му е намерен австрийски флаг, който той е смятал да развее след състезанието в памет на Ратценбергер.

Няколко месеца след смъртта на Сена, през лятото на 1994 г., бразилският национален отбор по футбол печели световната титла в САЩ. След финалния мач с Италия бразилците опъват транспарант на терена, посвещавайки победата си на Аертон Сена.

Мемориалната плоча на Аертон Сена в Имола. Снимка: MyName (runmatze), Wikimedia Commons