Зигмунд Фройд

Много съвременни учени наричат теориите на Фройд „фалоцентрични”, защото според него несъзнателното винаги опира до пениса. При мъжете това се изразява в несъзнателен страх от кастрация, а при жените – в несъзнателно желание да имат пенис. Затова момчетата се бунтуват срещу бащите си, а момичетата желаят своите. Според Фройд желанието винаги се определя от някаква липса – хората искат това, което нямат, или това, което не са. Следователно това желание е общо взето неизпълнимо. Затова идеята на психоанализата е да научи пациента как да се справя с неосъществимите си желания.

Теориите и трудовете на Фройд са толкова много, че не бихме могли да разкажем за съвсем всички, затова ще се върнем към човешката страна на историята.

След като минава 40-те и е написал част от теориите си, самият Фройд започва да страда от много страхове и психосоматични заболявания. Както може да се очаква, тогава той започнал да си прилага самоанализа.

В началото на 20 век Фройд ставал все по-популярен, книгите му се публикували и четяли, спечелил си много поддръжници. Той не се отнасял много добре към критиците си – имало и такива – и в резултат на това си спечелил не един и двама врагове. Може би най-известният сред тях е Карл Густав Юнг, първоначално ученик на Фройд.

През 1930 Фройд получил наградата „Гьоте” за приноса си към психологията и към немската литература. Но през 1933, когато Хитлер идва на власт в Германия, книгите на Фройд са сред изгорените от нацистите. През 1938 Фройд и семейството му напуснали Виена (вече под властта на Хитлер) и се заселили в Лондон.

Зигмунд Фройд искал да умре свободен, извън нацистка Германия. Но той направил повече от това – избрал момента и начина на своята смърт.

През целия си живот Фройд пушел пури, и то много. През целия си живот се подлагал на операции – 30 на брой – заради рак на устната кухина. През септември 1939 Фройд убеждава своя приятел Макс Шур да му помогне да се самоубие с думите: „Ти ми обеща да не ме изоставиш, когато ми дойде времето. Сега животът ми е само страдание и от него вече няма смисъл.” На 23 септември Шур изпълнява обещанието си и бие последователно три дози морфин на Зигмунд Фройд.