Зигмунд Фройд

Най-забележителното в тези теории може би е фактът, че както всичко ново, и те се появяват в свят, който е убеден в точно обратното нещо. А именно – Европа от 19 век е под влиянието на позитивизма, според който човек може да контролира както себе си, така и заобикалящата го среда.

За Фройд тези декларации на свободната човешка воля били празни приказки. Той смятал, че хората не са съвсем наясно какво се върти в главите им и че те често действат поради мотиви, които нямат нищо общо със съзнателното. Фройд обявил, че има мисли, които съществуват „под повърхността”.

„Царският път към несъзнателното” – това според Фройд са сънищата. В тях се вижда логиката на това, което е под повърхността и тя е доста различна от съзнателната логика. През 1899 се появява „Тълкуване на сънищата”, в която Фройд описва как може да се достигне до несъзнателното.

Според Фройд хората често имат мисли и чувства, които са толкова болезнени, че те ги изтласкват от съзнанието си. По този начин обаче те не изчезват, а само се потискат. Стават несъзнателни. Нещо повече, самият процес на потискане е несъзнателен. Освен това, според Фройд това, което се изтласква от съзнанието, също се определя отчасти от несъзнателното, т.е. то е едновременно и причина, и резултат от потискането.

Едиповият комплекс

Фройд е автор на още една прочута концепция – тази за Едиповия комплекс. Ето как го описва самият той: „Открих, че съм бил постоянно влюбен в майка си и съм ревнувал от баща си. Смятам, че това е явление, присъщо на всеки в детството му.” Според него хората желаят кръвосмешението и трябва да потискат това желание. За тази теория Фройд посочил доказателства от антропологически изследвания на тотемизма в различни племена.

Към края на 19 век Фройд вече смятал, че не предполагаемо сексуално насилие в детството (което при много негови пациенти се оказало въображаемо), а Едиповият комплекс и фантазиите около него са причина за неврозите.

Много съвременни учени наричат теориите на Фройд „фалоцентрични”…