Зигмунд Фройд

Всичко това затъмнило лекарската репутация на Фройд. Но той работел и в областта на психиатрията и в нея е най-известното му постижение – психоанализата.

Нейната цел е да разкрие потиснатите мисли и чувства. Според някои от последователите му, включително и дъщеря му Ана Фройд, целта на терапията е да помогне на пациента да развие по-силно его; според други, най-вече Жак Лакан, целта е пациентът да признае собствената си неспособност да задоволи най-първичните си желания.

Началото на работата на Фройд в психоанализата е свързано с друг негов приятел лекар, Йозеф Бройер. Нещо повече, според самия Фройд не той, а Бройер е откривател на метода на психоанализата. Към тези две имена трябва да прибавим още едно, за да разкажем за раждането на психоанализата – събитие, което щяло да влияе на психологическата наука десетилетия след Фройд. Това е името на Ана О.

Истинското й име всъщност е Берта Папенхайм. През 1880 тя става пациентка на Бройер и когато той по-късно описва случая й, я нарича Ана О. Състоянието й според тогавашната наука е „женска хистерия”. Преди да дойде при Бройер, много лекари са се отказали да я лекуват и са я обвинили, че се преструва на болна. Бройер решава да я лекува, подлагайки я на хипноза, и разбира, че болестта и е свързана със смъртта на баща й. През 90-те години на 19 век Фройд вече използва метод, който е построен именно на основата на техниките на Бройер. По-късно той заменя метода на хипнозата, защото решава, че е по-добре хората да говорят за проблемите си и така да търсят решенията.

Несъзнателното

Това е най-значителното постижение на Фройд, най-големият му принос към западната мисъл – теориите му за съществуването на несъзнателното. (Въпреки че някои учени му оспорват и това – предполагам, че няма как да си велик, без да си оспорван.)

Най-забележителното в тези теории може би е фактът, че…