Александър Пушкин

Един от най-великите руски писатели живее едва 38 години, умира при дуел заради честта на жена си, някои от творбите му са обект на цензура повече от век след смъртта му, а героите му са прототипи на основните герои на руската литература след него.

Александър Сергеевич Пушкин е роден в Москва на 6 юни 1799 г. в благородническо семейство. Прадядото на Пушкин, Ганибал, е бил чернокож, роб от Африка, който е бил заложник в двора на османския султан. Оттам го отвеждат в Русия, за да стане храненик на Петър Велики – по онова време е било модерно в европейските царски дворове да има чернокожи деца. По-късно Ганибал ще стане отговорник за строежите на морски крепости и канали в цялата Руска империя. Години по-късно Пушкин ще започне да пише роман за дядо си – „Арапът на Петър Велики”, – който обаче ще си остане незавършен.

Още в най-ранна възраст бъдещият поет Александър Пушкин показва таланта си – първата си поема написва на 14-годишна възраст, като ученик в лицея в Царское село.

Когато завършва, той вече е известен с новия стил, с който пише творбите си. Първата му дълга поема „Руслан и Людмила” става обект на много спорове заради новия език и литературна форма. Тя, както и другите произведения на Пушкин, е написана на езика, на който говорят обикновените хора, не на книжния език. Това именно е едно от най-значимите постижения на Пушкин – въвеждането на разговорния език в руската литература и оформянето на руския литературен език.

Междувременно обаче Пушкин се заразява не само с литературни, но и с политически нови идеи. Става близък до декабристите, които са критични към царското управление. Заради политическите си творби през 1820 г. Пушкин е изпратен за пръв, но не и последен път в изгнание в Кавказ.

По време на изгнанията си…