Ако се чудиш каква е връзката, отговорът е едно интересно вярване на маите. Според него с колкото повече партньори си спал по време на земния си живот, толкова по-гот ще ти е в отвъдното.
Това вярване слага в джоба си и светлината в края на тунела, и кармата, и рая. Все пак в нито един от тези случаи не се говори за секс. Поне не по този начин.
Ето я и самата история, според която няма голям смисъл да си морален, приличен и моногамен.
„След смъртта се озоваваш пред огромна маса за вечеря. На нея са седнали всичките ти прадеди, докъдето се сещаш, че и по-стари. Не са яли, откакто последно някой се е присъединил към тяхната маса, която е било доста отдавна. И са, меко казано, кисели.
Ти искаш да си мил и да кажеш колко се радваш, че ги виждаш, само че те не се впечатляват от любезности. Искат само храна. Ти обаче не знаеш къде да им я намериш. Тогава някой прачичо посочва близките дървета. По техните най-високи клони висят плодове, които изглеждат невероятно сочни и сладки.
Обаче никой не може да ги стигне. Катеренето е невъзможно, стълба няма, плодовете са на високо. Ти започваш да се чувстваш едновременно неловко и неспокойно.
Тогава друг член на семейството се заема да ти обясни как стоят нещата.
Оказва се, че не си пристигнал сам. На земята до теб има дисаги. В тях има съвсем натуралистично представяне на сексуалния ти живот. А именно – в зависимост от броя хора, с които си спал през живота си, в дисагите има съответния брой вагини, пениси или и двете (никого не съдим!). Това е ключът към бараката.
Ти трябва да извадиш частите и да ги хвърляш по дърветата с плодовете. Всичко, което успееш да събориш, отива на масата за вечеря. Иначе казано, онези, които са избрали целомъдрието, ги очаква доста гневно семейство. А пък другите, които са се наслаждавали на многобройни партньори, имат възможността да направят прадедите си истински щастливи и сити.„
Трябва да си признаем, че това е най-оригиналната теория за задгробния живот, която сме чували.