Великденският заек

Лошият заек

На остров Портланд, Великобритания, заекът се смята за символ на голямо нещастие и самото споменаване на думата може да уплаши местните хора. Или поне някога е било така. Предполага се, че причината е във времената, когато по тези места са се създавали първите каменни кариери. Около тях се трупали негодните за употреба камъни. Тези слаби стени били подкопавани от зайци, които искали да си направят дупки в тях. Стените често се срутвали и причинявали тежки наранявания. Има мит, според който, ако отидеш на острова, можеш да изпразниш една обществена сграда, само като влезеш и изкрещиш: „Заек!”

Луд като заек

От много време заекът се свързва с пролетта и пролетното равноденствие, защото през март е размножителният му период. Тогава мъжките зайци се бият за женските и като цяло са по-възбудени. Затова англичаните имат израза „луд като мартенски заек”. Същия този Мартенски заек срещаме на чаеното парти в „Алиса в страната на чудесата”; пак там е и закъсняващият Бял заек.

Зайци и яйца

Тези два символа на плодородието естествено са се обединили в традицията на Великден. Така се е появил образът на Великденския заек, който носи цветни яйца на децата – нещо като вариация на раздаващия подаръци дядо Коледа.

За пръв път заекът се свързва с Великден през 16 век в Германия. Пак там, в началото на 19 век, започват да се правят първите Великденски зайци от тесто и захар. Чрез немските заселници, които отиват в Америка през 18 век, идеята за Великденския заек е пренася в САЩ.

В крайна сметка, въпреки най-различните, често комични вариации, които нямат нищо общо със същинския празник, Великденският заек за много хора по света си е част от Великден. Важното е да има празнично настроение, независимо дали с или без заек.