Този спорт не е нов, но напоследък набира популярност. Казва се Stand Up Paddle Surfing, или SUP, или сърф с гребло.
Както показва името му, SUP се практикува с дъска за сърф и с гребло. Предимството, което дава греблото, е, че с него могат по-лесно да се изминават по-големи разстояния, предимно в открито море. Ако например искаш да се придвижиш от един тропически остров до друг и не те е страх от акули, сърфът с гребло е един добър начин.
Друго предимство на SUP е, че за разлика от традиционния сърфинг, при този с гребло не е необходимо да има вълни, защото придвижването разчита основно на гребането.
Сърфирането с гребло се е появило на Хаваите през 60-те години на 20 век. По онова време там имало една група млади хора, наречени the Beach Boys of Waikiki – „плажните момчета от Уайкики“. Уайкики е един от кварталите на Хонолулу.
Тези момчета, макар и неофициално, били нещо като гидове на туристите – посрещали ги, запознавали ги с местните забележителности и обичаи.
Едно от основните забавления за туристите бил сърфингът – традиционен за Хаваите спорт. И „плажните момчета“, самите те сърфисти, започнали да правят снимки на туристите, докато те се учели да сърфират. Само че, за да направиш снимка на човек на сърф, трябва и ти самият да си във водата, на своята дъска. Което не е много лесно – все пак си във водата, има вълни, дъската се клати, а ти държиш фотоапарат.
Така „плажните момчета“ стигнали до логичния извод да си вземат по едно гребло, за да могат да пазят равновесие и да правят снимки.
По този начин се появило сърфирането с гребло, което малко по малко придобило популярност и се превърнало в отделен воден спорт.