Шегата на Орсън Уелс

Проблемът на слушателя, който описахме, е, че в началото на предаването си е запарвал чая и не е слушал. Ако беше слушал, щеше да чуе:

„Columbia Broadcasting System представя Орсън Уелс и неговия Mercury Theatre on the Air във „Войната на световете” на Хърбърт Уелс.”

След което Орсън Уелс започва да чете началото на книгата на Хърбърт Уелс. Дълбокият му и приятен глас по-късно ще се представи за професора, който ще говори за живот на Марс и за евентуалните технологии, които имат марсианците. Този глас все още е неизвестен, но скоро ще стане един от най-разпознаваемите в киното и радиото.

Но много хора или не са слушали началото на предаването, или са забравили, че слушат адаптация на книга, когато са чули за експлозиите на Марс, извънземните и отровния газ. Освен това самата програма е направена прекалено добре – под формата на новини, интервюта и репортажи, максимално реалистично. Това е нова техника в радиотеатъра, която дава абсолютна достоверност на шегата. А и предаването е такова, че няма прекъсвания за реклами. Това е идеалната лоша шега в навечерието на Хелоуин.

Когато за пръв път предлагат на Орсън Уелс четене на „Войната на световете” по радиото, той казва, че това е скучно. Постепенно обаче идеята става все по-интересна, защото решават не просто да четат от книгата, а да преместят действието от Лондон през 19 век в Ню Джърси, в сегашно време. Така хората няма как да не повярват, че марсианците наистина са тук.

На следващия ден след предаването всички са бесни на младия и неизвестен Орсън Уелс. Вестниците го обявяват едва ли не за чудовище. Човек би помислил, че този неизвестен актьор не го очаква нищо хубаво и че кариерата му е свършила още в самото си начало. Вместо това обаче „Войната на световете” прави Уелс звезда. А реакцията на хората става повод социалните науки да започнат да изучават явлението масова истерия. Вероятно това предаване е и едно от първите, което дава нагледни доказателства, че дори и в медиите трябва малко да се съмняваш.