Нямало как, той трябвало да си признае, че спи на пясъка.
– Тогава да отидем у нас! – казала тя.
Те се качили в лодката и стигнали до нейната страна на острова. Като пристигнали, тя скочила от лодката и я завързала с конопено въже. Повървели малко и стигнали до „у нас” – прекрасно бунгало, боядисано в бяло и кафяво.
– Не е кой знае какво – казала срамежливо тя, – но за мен е като роден дом. Заповядай, седни. Искаш ли питие?
– О, не – отговорил той. – Още едно кокосово мляко и ще повърна.
– Но аз не ти предлагам кокосово мляко. Имам дестилатор. Искаш ли пина колада?
Опитвайки се да скрие учудването си, мъжът приел. Двамата седнали на дивана й и продължили да разговарят. След като си разказали историите, тя го попитала:
– Кажи ми нещо. Винаги ли си ходил с брада?
– Не, винаги съм бил гладко избръснат.
– Ами тогава, ако искаш да се избръснеш, имам самобръсначка. Ще я намериш на горния етаж, в шкафчето в банята. („Ъ… Шкафче? БАНЯ?!?“)
Мъжът спрял да си задава въпроси и се качил горе. Намерил самобръсначката – с дръжка от кокал, с две подострени мидени черупки и всичко това – с въртящ се механизъм. Мъжът се избръснал, изкъпал се и слязъл долу.
– Изглеждаш чудесно – казала жената. – Мисля да се кача горе и да се преоблека в нещо по-удобно.
Тя се качила, той продължил да си пие пина коладата и след малко тя се върнала, облечена само в няколко големи листа и ухаеща на цветя.
– Кажи ми… – заговорила тя. – И двамата сме били съвсем сами на този остров толкова дълго време, без компания… Знаеш какво имам предвид. Сигурно си бил самотен, нали? Има ли нещо, което ти липсва? Нещо, от което се нуждаят и мъжете, и жените? Нещо, което много би искал точно сега? – и тя се приближила към него със страстен поглед.
– Да… – отговорил той, също приближавайки се към нея и дарявайки я с очарователна усмивка. – Кажи ми… Дали случайно нямаш и Интернет?