Професия пръдливец

За всеобщо щастие днес се забавляваме по доста различни начини в сравнение със Средновековието например. Ако трябваше да седя в продължение на няколко часа и да слушам поетичните напъни на някой трубадур, сигурно щях да измисля огнестрелните оръжия, само и само за да си тегля куршума. Или да застрелям трубадура. Май започвам да разбирам Инквизицията.

Има обаче някои форми на забавление, които са учудващо постоянни в продължение на векове. И нямам предвид еротични танцьорки и публични домове. Оказва се, че почти откакто има забавление, неизменна част от него е пърденето.

Да си пръдливец звучи като обида, но всъщност е една доста древна професия. За да я работиш не се изисква кой знае какво освен перфектен контрол над червата. И известен музикален слух. Защото някои пръдливци може и да се ценят просто заради това, че могат да пърдят по поръчка, но още по-добре се котират онези, които могат да докарат и мелодия. Все пак говорим за вид изкуство.

Данни за артистично пърдене намираме от най-стари времена и от всички части на света.

Особено зарибени по дейността на червата си са били индианците ину, живели в днешна Канада. Както повечето северноамерикански индианци, и те вярвали в духове, които управляват живота им. И най-влиятелният дух бил свързан именно с пърденето. Вече разбираме защо индианците са избрали газообразна форма, за да персонифицират висшите сили.

Та, този дух се наричал Матшишкапеу, което буквално значи „пръдливец“. Основните сили на въпросния пич били да предизвиква и да облекчава гастроинтестинални болки. Матшишкапеу нямал особено чувство за хумор – когато трябвало да пребори един друг дух, пръдливецът просто го прокълнал и му пратил жесток запек.

Още известни пръдливци, включително и един съвременен…