Плажен морал от 30-те

В края на лятото попаднах на нещо доста интересно – разпорежданията на бургаското полицейско управление от 1935 г. за опазване на добрите нрави на плажа:

1. Наемателите на морските бани да обозначат с кръст местата, определени за къпане на мъже, жени и семейни. И да означат тези места с надписи.

2. Забранява се преминаването на хора от мъжкия плаж на женския и обратно.

3. Началниците на Първи и Трети полицейски участък да вземат мерки за въвеждане на строг ред на плажовете и забранят къпането без гащи и костюми.

4. При женските бани да се постави полицай, който да не позволява на мъжете да преминават в женския плаж. Мъж, който желае да се къпе със семейството си, няма място на женския плаж, а в семейния.

5. Да има дежурни спасителни лодки, които да забраняват на мъжете да навлизат в женските бани откъм морето и се поставят шамандури за обозначаване на границата.

Тези строги правила за опазване на плажния морал ме наведоха на няколко дълбоки разсъждения.

Делението на мъже, жени и семейни е доста любопитно. Предполага се, че то опазва невинността на къпещите се необвързани дами, но всъщност едно такова правило е било по-скоро доста неприятно за всички страни.

Представи си, че си симпатичен градски ерген от 30-те, който иска да отиде на плаж. Единствената ти възможност е да се поплацикаш в компанията на други градски ергени (виж правила 1 и 2). Което не знам как е по-приятно от това да погледаш къпещите се, макар и доста облечени за днешните стандарти жени. И да се запознаеш с тях с намигване, засукване на мустак и предложение да ги почерпиш една лимонада.

Сега си представи, че си семеен мъж, който отива на слънчеви бани с домочадието…