Яйцата на Фаберже

Известността на Фаберже расте и той започва да прави и яйца за други клиенти, макар че те не могат да се сравняват по блясък с императорските. (Вляво – едно от най-известните яйца на Фаберже, „Коронацията“, 1897 г.)

Последните две яйца, поръчани от Николай II, така и не са доставени на получателя си. Годината е 1917 и революцията в Русия изпреварва Великден. След свалянето и убийството на императора яйцата на Фаберже, заедно с много други скъпоценни предмети, остават в царската съкровищница. По заповед на Ленин всички съкровища са пренесени на съхранение в Кремъл. Само едно яйце остава у своя първоначален получател – царицата-майка. Тя го взима със себе си, когато избягва от Русия.

Останалите в Русия яйца са продадени от комунистическите лидери на чуждестранни клиенти. В суматохата на онези години обаче някои яйца или части от тях са загубени.

С течение на времето яйцата на Фаберже получават много етикети. Идеологията на болшевиките ги вижда като доказателство за излишествата и прахосничеството, в които са живели руските царе. Специалистите по история на изкуството пък признават, че от Ренесанса насам не е имало майсторство като това на Фаберже. Екстравагантни и единствени по рода си, яйцата на Фаберже смайват с изяществото си всеки, който ги е видял.

Приближавайки се към днешно време, стигаме до колекционерите. Достатъчно богатите от тях не могат да устоят на суетата да имат в колекциите си яйцата на последните руски императори. Колекцията на Малкълм Форбс е най-голямата след тази в Кремъл – 9 яйца и още 180 други произведения на Фаберже. През 2004 г. тази колекция е предложена на търг от наследниците на Форбс. Още преди да започне търгът, цялата колекция е купена от руския олигарх Виктор Векселберг за сума между $90 и $120 милиона.

Останалите яйца на Фаберже са пръснати по света в различни музеи и частни колекции. Самият бижутер избягва от Русия след революцията и умира няколко години по-късно в Швейцария.

{morfeo 139}