Хелоуин

Въпреки че днес Хелоуин се свързва най-вече с американските традиции, той идва от ирландските земи и всъщност е древен келтски празник.

За келтите времето около края на октомври било особено – то се смятало едновременно за край на земеделския сезон и начало на Новата година. Затова им бил необходим специален празник. Наричали го Сауин или Саун (samhain на ирландски), което означава „първият ден на ноември” или „краят на лятото”.

Това е празник на реколтата и на мъртвите. На Сауин келтите се приготвяли за идващата зима, като колели част от добитъка и го складирали, заедно с реколтата. За да прогонят злите духове, келтите хвърляли костите на закланите животни в огромните огньове, които били неразделна част от празника. От тази практика идва английската дума за голям огън – bonfire („bone” – кост, „fire” – огън).

Огньовете се запазили в традицията на празника и в Средновековието, когато Сауин станал най-важното празненство за ирландците. Обичаят изисквал да се запали първо един огън – този на краля. Това ставало на върха на хълм, след което от околните хълмове виждали, че празникът започва, и запалвали своите огньове, също на хълмове.

Разкази за прадедите и предсказания – тези елементи на празника по-късно ще се превърнат в част от Хелоуин. Мъртвите имали голяма роля за келтския Сауин. Келтите вярвали, че в нощта на празника границата между живи и мъртви се размива и мъртвите излизат, за да преследват живите и да им донасят болести и лоша реколта. За да се предпазят, хората имитирали мъртвите с помощта на маски, като така искали да ги омилостивят – практика, която ще се запази в Хелоуин.

На мъртвите обаче не се гледа само като на зли духове. Празникът се използва и за да се отдаде почит на покойниците от общността и семейството. Приготвят любимите храни на мъртвия, отделя му се място на масата и се оставя отворена врата или прозорец, за да може той да влезе.

Вси Светии…