снимка: Martin Cooper
Преди 38 години Мартин Купър изумява нюйоркчани, като вади телефон тип тухла на улицата, набира номер и започва да говори.
3 април 1973 г. Мениджърът на отдел „Комуникационни системи” в Motorola Мартин Купър, тогава на 44 години, взима един прототип на мобилен телефон и излиза на улицата в Ню Йорк.
Резултатът е серия от изумени погледи, спомня си днес 82-годишният Купър: „Не забравяйте, че през 1973 г. нямаше безжични телефони, да не говорим за клетъчни.” И добавя: „Проведох няколко разговора, включително и един, при който пресичах улицата, докато говорех с един нюйоркски радио репортер – това най-вероятно беше едно от най-опасните неща, които някога съм правил в живота си.”
За да убеди репортерите, че това не е част от някаква измама, Купър им позволява и те да проведат няколко обаждания.
Този ден завинаги променя представите на хората за телефони и комуникации. Дотогава най-близкото до мобилен телефон, което хората са виждали, са телефоните в колите на Джеймс Бонд. При това по онова време само богатите могат да си позволят да имат такъв телефон в колата си, а и за да работи този телефон, се налага да инсталират доста апаратура в автомобила.
Тухлата, която минавала за мобилен телефон през 1973 г., тежала 1 килограм и 100 грама. Когато Motorola успяват да пуснат модела си на пазара десет години по-късно, той тежи „само” 450 г. и струва $3500.
На кого мислите се обажда първо Мартин Купър, докато се разхожда из Ню Йорк със своята тухла преди 38 години? На шефа си? На жена си? На майка си? Не, не и не. Обажда се на д-р Джоел С. Енгел от Bell Labs – компанията, която тогава е основен конкурент на Motorola в разработването на първия мобилен телефон.
Обаждането му вероятно е звучало така: „Пу за нас!”
снимка (първият мобилен телефон на Motorola – Dyna-Tac): Redrum0486, Wikimedia Commons