Конят на Ферари

Изправеният на задните си крака кон днес е една от най-известните емблеми в света. Преди да стане запазената марка на Ферари обаче, конят е извървял дълъг път.

През 1907 г. един млад кадет влиза във военната академия в Модена, Италия. Името му е граф Франческо Барака. Първоначално го зачисляват в кавалерията, но скоро той се запалва по най-новото във военното дело: авиацията.

Когато Италия влиза в Първата световна война на страната на Антантата през 1915 г., Франческо Барака вече е пилот. През следващите месеци той трупа една въздушна победа след друга, повишават го в чин капитан и го правят командир на 91-а ескадрила, която наричат „Ескадрилата на асовете”. Франческо Барака печели над 30 въздушни двубоя с изтребителите си Nieuport и SPAD и става все по-известен. Той иска постоянно да е на фронта, животът извън бойното поле му се струва непоносим.

В кой момент той решава да започне да слага емблема на самолетите, с които лети, не е ясно. Не е сигурно и защо си е избрал точно черен кон, изправен на задните си крака. Но е факт, че бъдещата емблема на Ферари се появява за пръв път като емблема на граф Франческо Барака, изрисувана на неговите изтребители.

Според някои причината за избора на коня е, че семейството на Барака е притежавало много коне.

Според друго обяснение Барака е видял подобна емблема на самолета на германски пилот, когото е свалил. Германецът имал на машината си герба на град Щутгарт, който е именно черен кон на жълт фон. Години по-късно версия на този герб ще стане емблема на Порше.

Трета теория твърди, че тъй като Барака първоначално е бил в кавалерията, конят е спомен за първите му години като военен.

Как конят става емблема на Ферари…