Коняк: историята на „гореното вино”

Когато моряците от 16 век тръгвали на далечен път през океаните в търсене на неизвестни земи, съкровища и местни народи за тормозене, те имали нужда от нещо, с което да се подкрепят по време на дългия път и което да ги топли на новите места. Дълго време за тази цел използвали различни напитки, сред които и вино.

С течение на времето обаче разстоянията ставали все по-големи, нови континенти се появявали на картата и пътят на търговците ставал все по-дълъг. Съхраняването на едно вино в добро състояние се превърнало в проблем. А все пак никой не искал да пие вино, вкиснало се за няколко месеца презморско плаване.

Така, някъде през 17 век, някой се сетил, че може да приложи към виното един отдавна познат процес – дестилация. 

Предполага се, че този някой е бил холандец или поне е бил вдъхновен от някой холандец. Идеята на дестилацията е, че когато виното се загрее, първо започва да се изпарява алкохолът, а не водата. Така изпареното алкохолно съдържание се кондензира и резултатът е по-силното „горено вино” – brandewijn, както го нарекли холандците. Оттам по-късно ще дойде и думата „бренди”.

Това било гениално откритие за тогавашните търговци. Дестилираното вино давало възможност да се пренася същия обем напитки, но с по-високо алкохолно съдържание, което значи по-евтин превоз и по-големи приходи.

По същото време предприемчивите жители на областта Коняк…