Различните езици са отражение на различни култури. Понякога толкова различни, че някои думи нямат еквивалент на български.
1. Jayus (на индонезийски) – „виц, който е толкова зле разказан, че няма как да не се разсмееш”
В Индонезия или има твърде много хора, които разказват зле вицове, или индонезийците са толкова мили, че не могат да не се разсмеят на всеки виц, и затова се налага да измислят дума за тази своя любезност.
2. Pana Po’o (на хавайски) – „чесането по главата, когато се опитваш да си спомниш нещо, което си забравил”
На всеки се е случвало, само че не всички езици са достатъчно богати, че да си измислят отделна дума.
3. Waldeinsamkeit (на немски) – „чувството, че си сам в гората”
Колко ли често се употребява тази дума в разговор?
4. Cualacino (на италиански) – „петното, оставено на масата от студена чаша”
Дали има друга дума за петно, оставено от топла чаша?
5. Iktsuarpok (на езика на ескимосите) – „чувството на очакване, което те кара постоянно да гледаш през вратата или прозореца, за да видиш дали не идва някой”
Тази е най-умилителната от всички думи. Кара ни да си представим малко ескимосче, което стои пред иглуто и гледа кога ще дойдат гостите от съседното иглу.
6. Komorebi (на японски) – „слънчева светлина, която се процежда през листата на дърветата”
Защото това е напълно различно от слънчевата светлина, която не се процежда през листата на дърветата.
7. Sobremesa (на испански) – „времето след обяд или вечеря, прекарано в разговор с хората, с които си обядвал или вечерял”
Южняшкият темперамент и желанието да си поседиш, след като си хапнал, се нуждаят от специална дума.
снимка: sxc.hu