От векове насам по технически причини хората са вмъквали отвреме навреме един ден в месец февруари. Някои даже са се увличали и са вмъквали повече – в историята се знае и за 30 февруари…
Откъде тръгва всичко?
Разбира се, от римляните. През 45 г. пр. Хр. Юлий Цезар променя съществуващия календар, като всъщност прави годината такава, каквато я познаваме сега – с 365 дни и с 12 месеца, всеки с определен брой дни, които са същите и до днес. Но още тогава е ясно, че ще се наложат някои вмъквания.
Причината е в математиката. Земята прави една пълна обиколка около Слънцето за 365 дни, 5 часа, 49 минути и 12 секунди. Затова на всеки четири години остават почти 24 часа – един ден, който трябва да се компенсира по някакъв начин. Ако не се направи това, по някое време, след неколкостотин години, ще се окаже, че лятото е малко студеничко и че през юни вали сняг.
След това обаче има още една особеност – четири по 5 часа и нещо не прави 24 часа, а по-малко. Т.е., добавяйки един ден, ние добавяме повече, отколкото трябва. По същия начин, за много, много години, тази разлика от 10 минути и 48 секунди би се натрупала и би станало обратното – зимата ще се окаже сезонът, в който дърветата цъфтят. Поради тази причина не всички години, които се делят на четири, са високосни. От годините, завършващи на две нули, са високосни само тези, които се делят на 400 – 1600, 2000, 2400. Останалите не са високосни (1700, 1800, 1900, 2100).
Защо през февруари?
Добре, ясно е, че трябва да се правят някакви промени, за да запазим съответствието на календара с действителното въртене на Земята. Защо обаче допълнителният ден трябва да дойде точно през февруари?
Едната причина е…