През 1964 г. писателят Айзък Азимов си представя как ще изглежда светът 50 години по-късно, през 2014 г. При условие, че ядрените заплахи на Студената война се разминат, разбира се.
Прогнозите на Азимов звучат не само интересно, но и доста близо до онова, което представлява светът днес:
“Джаджите ще продължават да облекчават хората, вършейки досадните неща. Ще има кухни, които ще приготвят сами храна, ще топлят водата и ще я превръщат в кафе, ще препичат хляб, ще правят пържени, варени или бъркани яйца, ще пекат бекон и т.н. Закуската ще се “поръчва” предишната вечер, за да бъде готова на следващата сутрин в определен час.”
“Комуникациите ще станат визуално-звукови и не само ще чуваме, но и ще виждаме човека, с когото си говорим по телефона. Екранът ще може да се използва не само за да виждаш хората, с които си говориш, но и за разглеждане на документи и снимки, както и за четене на пасажи от книги. Синхронни сателити, обикалящи в Космоса, ще правят възможни директните телефонни разговори с всяка точка на света, включително и метеорологичната станция на Антарктида.”
“Хората ще продължат да се отдалечават от природата, създавайки среда, която повече им допада. До 2014 г. електролуминисцентните панели ще са повсеместно разпространени. Таваните и стените ще светят с мека светлина в различни цветове, които ще се сменят с натискането на едно копче.”
“Роботите няма да са нито много разпространени, нито много добри през 2014 г., но ще съществуват.”
“Уредите през 2014 г. няма да имат кабели, естествено, тъй като ще се захранват от батерии с дълъг живот, които ще работят с радиоизотопи.”
Транспортът, огромните екрани и световното население…