Знаеш ли, че последният записан в историята дуел е от 1967? Да, оказва се, че сме бранили честта си с помощта на саби, шпаги, пистолети и т.н. дори през цивилизования 20 век. Това, разбира се, преди да открием снайпера и да оставим честния двубой да мухлясва в ъглите на историята.
Преди това…
Интересното е, че сме използвали какво ли не, за да защитим честта си в двубоя със съперника. През 1843 двама души нарекли дуел следното: замервали се с билярдни топки! Изобщо не им завиждаме – да те ударят с такова нещо е меко казано неприятно. Но всичко за наранената чест!
Други двама образа пък се били в балони над Париж. През 1808 двамата литнали над града (добре, че Айфеловата кула не е била построена, иначе щяха да са двойно застрашени – един от друг и от сблъсък с желязна кула). Оръжията им били пистолети и идеята на всеки била да застреля балона на другия. Единият успял, в резултат на което противникът му загинал, заедно със секунданта си.
Някои се направили на още по-интересни, избирайки си толкова абсурдни оръжия, че няма накъде. (При дуела оръжието подлежи на избор.) Целта им била да покажат презрението си към общоприетите правила. Явно класическите оръжия са им изглеждали доста скучни, защото са се прехвърлили на варианти като гаубица, ковашки чук и други такива играчки.
А най-оригиналните стигнали още по-далеч – избрали да се бият с вилици, на които били забодени свински изпражнения… Ако въпросният двубой е бил за сърцето на някоя дама, представи си колко й е било забавно пред нея да се изтипосат двама, омазани в кафеникава субстанция, и единият да заяви, че е победил другия, т.е., нацелил го е с повече прасешки ненужности. Можеш да се обзаложиш, че дамата е избягала, запушвайки носа си, и ги е оставила да се изкъпят, преди да се появят в обществото.
Какво да се прави – честта трябва да се защитава с всякакви средства!