Сексът и еротиката в изкуството

0
181

"Любовникът на лейди Чатърли"

Реклама

Авторът е англичанин, но книгата му излиза във Флоренция, а собствените му сънародници не си позволяват да я издадат чак до 1960, тридесет години след смъртта му. Нещо повече, дори тогава издателството е съдено заради това, че е издало „Любовникът на лейди Чатърли”. Не са осъдени, но това е още едно доказателство за това колко дълго време човечеството се е изчервявало от срам, виждайки написани нещата, които всички правим, мислите, които всички имаме, и желанията, които всички изпитваме.

За да продължим с лицемерното приличие на хората, можем да добавим, че в Австралия книгата е забранена и затова е внесена нелегално в страната – човешката любознателност винаги намира задния вход. В САЩ пък опитали да забранят и филма по книгата, но Първата поправка на американската конституция го спасила (тя засяга най-вече свободата на словото и пресата.) В крайна сметка книгата става герой от сексуалната революция…

Фотографията

През 1839 Луи Дагер представил на Френската академия на науките своето откритие – по-късно наречената Дагерова фотография. Минал почти цял век, преди процесът да стане толкова улеснен и евтин, че да позволи масово разпространение на фотографии и в частност на еротични материали. Еротиката и порнографията официално станали общодостъпни.

Мерилин Монро

За пръв път списания с голи и полуголи жени се появили във Франция (изненада!). Разбира се, хората били шокирани, въпреки че за днешните представи тези първи фотомодели са направо облечени. С течение на времето нещата се развивали все повече, по времето на Втората световна война войниците закачвали на стените си образите на любимите си разголени актриси. Сред най-закачваните по стените на американските войници модели била Мерилин Монро. Именно нейна снимка използвал Хю Хефнър за един от първите броеве на „Плейбой” през 50-те години. Историята продължила с киното, телевизията, видеото, Интернет…

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here