Откакто свят светува, хората правят секс. Почти от толкова време правят и изкуство. Имайки предвид, че целта на изкуството е естетическа, логично е, че еротиката присъства почти в цялата история на изкуството.
Но да започнем от началото. Още в зората на човечеството, поради начина на възпроизводство между хората, възникнало привличането между мъжа и жената, емоциите. Именно тогава се е появила и нуждата от изкуство.
Едноклетъчните организми, които се размножават чрез просто делене, нямат нужда от естетика. Колкото повече се усложняват организмите, толкова повече размножаването става много по-сложно от самия биологичен процес. Става емоционално. Цветята вече имат част от механизмите на привличането – цветът и ароматът. Именно чрез тях те „примамват” пчелите, които разнасят семената им. Птиците също започват да правят разни „кокетни” неща, за да привлекат партньор – украсяват гнездата си, пеят любовни песни.
При хората нещата са още по-сложни, за тях сексът отдавна не е само с цел създаване на поколение. Именно затова човекът, а не птицечовката например, създава изкуство – за да предаде емоциите си. Които пък в своите корени са свързани със секса. Затова двете неща са в постоянно взаимодействие от векове.
Въпреки това много разпространено е мисленето за изкуството като за нещо възвишено, а за секса – като за нещо твърде земно, непоетично и т.н.; нещо повече – като нещо, за което не трябва да се говори, защото е неприлично (това може да ти звучи като мнението на баба ти, но повярвай, то все още е доста разпространено.)
Любовта и сексът във всичките си форми са най-често появяващите се теми в изкуството – в литературата, визуалните изкуства, музиката, танца. Независимо дали го съзнаваме или не, изкуството всъщност не може без секса. А може би и обратното е вярно?
Историята…