Метаморфозите на дядо Коледа

Когато виждаме добрия старец в какви ли не филми, реклами, картини и т.н., едва ли се замисляме откъде е дошъл неговият образ и какво общо има той с Коледа. Днес ядем шоколадови дядоколедовци, пием кола с дядо Коледа на етикета, слагаме пет-шест версии на стареца по елхата, изобщо употребяваме образа по всевъзможни начини. А всичко е започнало така…

Праобразът на дядо Коледа е християнският светец Никола (макар че има влияния и от по-ранни образи).

Името му идва от гръцки и значи „победа на хората”. Реалният светец е живял през трети век в днешна Турция, в провинция Анталия, която тогава е била гръцка. Свети Никола е имал славата, че тайно раздава подаръци – черта, която векове по-късно ще се прехвърли върху дядо Коледа. Днес образът на светеца е съвсем отделен от този на добрия старец и се свързва в покровителство над моряците, търговците, стрелците, децата, учениците и студентите; интересно е и че и други хора смятат светеца за свой покровител – проститутки и съдържатели на заложни къщи. Почитат го на 6 декември в много европейски страни.

През Средновековието образът на св. Никола става изключително популярен в католическа Европа заради начина, по който е живял светецът. За разлика от повечето светии, той не е бил убит или измъчван заради вярата си и е доживял спокойно до дълбока старост. Във времена на кръстоносни походи и религиозни войни идеята, че можеш да отидеш в Рая и дори да станеш светец заради начина, по който си живял, а не с героична смърт, е станала много привлекателна за обикновените хора. Този сценарий им звучал много по-приемливо от идеята да умрат на бойното поле, героично борейки се за нещо си. Така Средните векове затвърждават образа на св. Никола (вдясно – фреска с негово изображение от Боянската църква).

Днешният дядо Коледа е изградил образа си най-вече върху този на холандския св. Никола. Това, че произходът на добрия старец е до голяма степен северноевропейски, кара някои учени да смятат, че в него има черти и от скандинавския бог Один. Образите на двамата си приличат най-малкото визуално – мистериозни възрастни мъже с бради.

В ритуалите около двамата също има много подобни неща. Предполага се, че децата на Северна Европа са слагали ботушките си близо до комина, пълни с моркови, слама или захар. Това била вечерята на коня на Один. За благодарност Один оставял в ботушите подаръци и сладкиши за децата. С течение на времето, както много други езически традиции, и тази е християнизирана и вече се свързва с Коледа.

Америка…