Дългият път на кафето

0
535

КафеЗа тях това е напитка на Дявола – явно кафето е обречено да страда от такива обвинения през цялата си история. Но папата така и не забранява „дяволското” изкушение и вместо това предприема друг ход. Той „кръщава” кафето и по този начин легализира мястото му в хранителните навици на християните. Предполага се, че преди да направи тази важна стъпка, той е пробвал напитката и просто не е могъл да й устои.

Реклама

В средата на 17 век се появяват първите кафенета в Европа и, подобно на тези в Турция, те скоро стават нещо повече от места, където се пие кафе. В Англия ги наричат „университети за едно пени”, защото толкова е цената на чаша кафе и там хората слушат и участват в дискусии, като необразованите слушат по-образованите.

Из историята на кафето се срещат и любовни авантюри. През 1727 г. именно една такава история слага началото на бразилската кафена индустрия. Тогава лейтенант-полковник Франсиско де Мело Палета е изпратен в Южна Америка, за да реши спор за границите между френските и холандските колонии в Гиана. Франсиско преизпълнява задачата – не само че разрешава спора, ами и има тайна връзка със съпругата на губернатора на Френска Гиана. По това време Франция зорко пази своите отвъдморски кафени плантации, за да не може много народи да се научат да култивират кафето. Бдителността на французите обаче няма значение, защото жената на губернатора се сбогува с Франсиско, като му дава букет, в който е скрила няколко зърна кафе. Той занесъл ценните зрънца в Бразилия и така се родила една от кафени индустрии в света. Благодарение на качествата на Франсиско историята на кафето се сдобила с още едно разклонение.

Зърна кафе

Кафето влиза и в изкуството – през 1732 г. Йохан Себастиян Бах написва „Кантата за кафето”, с която нанася сериозен удар на опитите да се забрани на жените да пият кафе. Според някои тогавашни учени тъмната напитка правела жените безплодни. Няколко десетилетия по-късно, след Бостънското чаено парти, в Америка пиенето на кафе става нещо като патриотичен дълг.

Минават години и все нови и нови изобретения обогатяват историята на кафето. През 20 век се създават нескафето и безкофеиновото кафе. През 40-те италианецът Акилес Гаджа усъвършенства машината си за еспресо и създава капучиното. Името му идва от приликата между цвета на този вид кафе с цвета на расата на монасите от капуцинския орден.

Където и да се губят корените на кафето, важното е, че от повече от хиляда години хората се наслаждават на аромата и ободряващите му качества. Нещо повече, „Да отидем на кафе” отдавна вече не значи само да пием кафе – значи да си говорим, да се опознаваме… Нашият фолклор е родил и израза „кафе с райбер”. Явно ароматът на тъмната напитка ни вдъхновява за разни приятни неща…

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here