Седял си един мислител с голям мозък в главата, мислил няколко денонощия и измислил компютъра! Разбира се, това не е вярно.
Днешният компютър, за много хора известен като „животоподдържащо устройство, пред което прекарвам повечето време от деня си”, е резултат от работата на много мислители с големи мозъци.
Компютърът придобива нещо подобно на съвременния си вид през 30-те и 40-те години на 20 век. Разбира се, тогава компютрите заемат по една цяла стая, но все пак наподобяват днешните. За да се стигне дотам обаче са били необходими усилията на учени от още по-ранно време.
Всъщност всичко започва от прапрадядото на днешното PC – изчислителната машина. А ако тръгнем по следите на нейните дядовци, ще стигнем много далеч в историята, чак до 2400г. пр. Хр., когато във Вавилон започват за използват сметала.
Предполага се, че идея за изчислителна машина, която смята вместо човека, е имал още Леонардо да Винчи (1452-1519). Открити са негови бележки, където е описана машина, подобна на създадената по-късно от Паскал.
Началото на компютърната ера е поставено през 1623. Тогава германецът Вилхелм Шикард (вляво) създава първата автоматична механична изчислителна машина (първия калкулатор). Тя извършва събиране и изваждане. Механизмът разчита на множество въртящи се колелца.
Астрономът Йоханес Кеплер, приятел на Шикард, използва тази машина в своята работа. Поради една война обаче плановете за машината, както и самата тя, са изгубени. Намерени са чак през 1956 и по тях е направена въпросната машинка. И при това проработила!
Едно от големите имена, свързани с ранната история на компютрите, е това на французина Блез Паскал…