Преди стотина години една жена се смятала за подходящо облечена за къпане в морето, ако била с дълги до глезените долни гащи и малко по-къса от тях рокля. Освен това, за да се изкъпе в морето, й е бил необходим поне един кон.
Докато започнем да възприемаме за нормални банските, които покриват само най-интимните места, по плажовете са се виждали какви ли не гледки.
Всъщност историята на плуването на обществено място започва естествено – с античните идеи за красота, които включват и голота. В класическата древност е имало и облекла, които учудващо много наподобяват днешните бански. Такива например могат да се видят на оцелелите рисунки от разрушения Помпей.
След това обаче европейците забиват нос в религиозното благочестие и започват да вярват, че сексът и голотата са нещо непростимо лошо.
Едва през 18 век са първите опити за плуване като социална дейност. Но и тогава всичко трябвало да бъде благоприлично. Освен задължителната дълга до петите рокля, жените били подсигурени и по друг начин. За да не може да се вдигне роклята им във водата, за голната й част се зашивали тежести. По същото време мъжете плували в нещо, подобно на бельото от онзи период – прилепнал костюм с дълги ръкави и крачоли.
Викторианска Англия също се изчервявала при мисълта за каквото и да било разголване. Въпреки несъмненото лицемерие на тогавашния морал, той се разнесъл по много части от света, заедно с влиянието на Британската империя и растящия й брой колонии.
Именно по времето на кралица Виктория станало много популярно едно творение, чиято цел била да скрива къпещите се хора от очите на други хора, най-вече от противоположния пол. Изобретението се нарича „машина за къпане” и изглежда така:
Това е нещо като дървена каруца с високи стени и покрив, особено задължителна за жените. Употребата й може да се сравни по сложност с тази на космическа совалка.
Първо…