ЗА

2. Фантастичните истории! Това е втория изключително важен аргумент в защита на родната казарма. Мъже от всякаква възраст, минали през казармата, могат с часове да разказват смешни и чудновати истории от службата. Когато става дума за казармата, мъжете с усмивка си спомнят премеждията, изпитанията, наказанията и комичните случки от армията.

3. Отделянето от семейството! Безспорно това е важен социален фактор. Днес много млади хора свикнали да получават всичко от родителите си, не могат адекватно да се отделят и да станат самостоятелни. Казармата изгражда младите момчета като напълно самостоятелни и готови да се борят с живота. Щом си се справил и си преодолял Старшините в казармата, едва ли нацупеният нов шев или заядливата хазяйка ще те уплашат…

4. Възмъжаването! Редът, клетвата, поемането на отговорност, боравенето с оръжие… Безспорно това са фактори, които изграждат правилно мъжкото самосъзнание на младежа. В днешните времена, когато е модерно да си педераст, а метросексуалността е стил на живот за младежите, казармата би била перфектният начин да преодолеем този проблем.

5. Родолюбието! Малко хора обръщат внимание на това, но по същество армията е висша степен на патриотизъм и родолюбие. Какво по-свято от това да служиш на народа и родината си? Какъв по-свят символ на вярност и любов към Родината от това да целунеш знамето и да произнесеш свещените думи "Заклех се"? Армията в днешна България е може би едно от последните   места, където думи като "вярност”, „чест” и „достойнство" все още са изпълнени със смисъл, а не са просто част от българската лексика.

6. Ергенското безгрижие! Просташките прояви, псуването, гадните номера… Безгрижие по мъжки! Къде другаде, ако не в казармата? Далеч от ревниви гаджета, далеч от мърморещи родители, далеч от понякога много скучния и досаден цивилен живот. Армията е един вид алтернатива на обичайния ни живот. Разнообразие, още една гледна точка, нов поглед за много неща… Възможност за малко да се откъснеш от ежедневието, в което така или иначе ще живееш до края на живота си.

1. Не съм твърдо против военните. Но съм краен противник на задължителната казарма. Смятам, че дори в най-олекотения си вариант от 8 месеца казармата си е истинска загуба на време. Живеем в свят, в който успяват конкурентноспособните, умните, можещите. Справят се най-добре тези, които успеят да направят следващото голямо откритие и да избягат от тълпата, която ги гони…При тези условия 8 месеца маршируване си доста дълъг период на бездействие.

2. Някои смятат, че „мъж, който не е бил в казармата, не е мъж”. Истината е, че казармата, както възпитава в мъжество, така и дебилизира. Маршируването, безумното търчене и изпълнението на безсмислени заповеди целят да превърнат мислещия млад мъж във военна машина без собствено мнение и мисъл. Най-добре с една мозъчна гънка – за да възприема команди. Мирррр-но!

3. Друг аргумент в полза на казармата е родолюбието. Онзи блудкав момент с целуването на вече олигавеното знаме и клетвата да служиш на родината си би могъл да докара сълзи в очите дори на най-закоравелите военни мъжаги. А обещанието е повече от лицемерно. Ясно е, че нито ти ще се грижиш за държавата, нито тя  за теб. Поне такава е системата през последния половин век. И докато повечето млади хора се чудят как да избягат от тук, аз ще стоя и ще се кълна във вярност. Да! Вземете ме в казармата! Искам да браня Родината! И най-вече политиците! Ако се наложи, вземете моя живот, а не техния! Истински трогателен момент.

4. Приятелствата са друга социална придобивка, на която се радват българските войници. Приятелствата от казармата оставали за цял живот. Но пък, ако искаш да намериш истински приятели за цял живот, които да те обичат и да те помнят навеки, най-добре е да полежиш няколко месеца в затвора. Гарантирам, че от там човек излиза с много верни приятели!

5. Въпреки липсата на казарма всеки, който желае, би могъл да получи военно образование в съответните учебни заведения. Така военните кадри ще са професионалисти, които наистина искат да са такива, а не апатични млади хора, които броят дните до уволнението. Така и отбраната ще спечели.

6. И накрая малко статистика:

„4 са смъртните случаи в армията от началото на годината (публикувано на 28 юли 2002 г.– б.а.). При два от случаите става въпрос за самоубийство. Извършени са други 5 опита за самоубийство, както и 9 случая за умишлено разстройване на здравето за отклоняване от военна служба.” (тук)

„Точно преди една седмица почина редник Данаил Иванов, който на 2 юни (2002 г. – б.а.) беше прегазен от камион на полигона край Сливница, управляван от пияния сержант Ангел Ангелов. Генералите веднага се оправдаха за инцидента с реформите в армията, които ги демотивирали.” (тук)

„Цветан Булиев е бил надут с компресор, с разкъсани вътрешни органи, със счупени крака. Какво прави обаче държавата и в частност Министерството на отбраната със стотиците момчета, които родната казарма направи инвалиди? Примерът с Цветан Булиев е показателен. Пенсията му е 89 лв. След осем операции и с няколко тежки заболявания сега Цветан Булиев се бори за оцеляването си. Макар и трудно подвижен, с епилепсия, хепатит и диабет, той чисти три входа в жилищен блок за 36 лв. месечно.” (Стенограма от заседание на НС)