За и Против „Шифърът на Леонардо“

1. Романът е написан на лесно разбираем език. Поставя на вниманието на читателя исторически и културни факти, които е хубаво човек да знае. Популяризира тези факти, като ги предоставя на вниманието на масовата публика, гарнирани с чудесен сюжет. Това превръща романа в чудесна реклама на изкуството и културата. Спорността на фактите единствено подхранва глада на читателя да научи повече и повече за Леонардо да Винчи, европейската култура, Ватикана, Рим и т.н.

2. Увлекателна е! Начинът, по който Дан Браун завърта интригата, е чудесен. Сюжетът, който е изпълнен с лесно и не чак толкова лесно предвидими обрати, държи читателя в напрежение от първите редове до последното изречение.

3. Кара хората да се замислят. Всеки, който прочете книгата, определено ще има храна за размисъл. Макар много хора да критикуват романа на Дан Браун заради гледната му точка относно религията, точно „Шифърът на Леонардо” популяризира както религията, така и църквата. А и след като прочете романа, всеки сам може да избере в какво да вярва и в какво да не вярва.

4. Стилът на автора е завладяващ и приятен за четене. Спокойно можеш да се потопиш в атмосферата на събитията и да се докоснеш до магията на местата и историите, които разказвачът ти поднася.

5. Най-накрая, но не на последно място, след като си прочел книгата, усещането остава. Всеки, който я е чел, знае, че точно когато затваря последната й страница, му се иска да има поне още една книга, която да продължи историята на професор Лангдън.

1. Ами то е очевидно какво не ми харесва в „Шифърът на Леонардо” – потомка на Исус Христос, която живее в Париж през XX век! Хайде бе! А пък Елвис още е жив и има гарсониера в столичния квартал Овча Купел, пътува с градския транспорт и работи в магазин за риба! Долу-горе толкова достоверна е историята на Софи Нево.

2. Не само Софи, всички герои на романа издишат откъм достоверност, а делението им на добри и лоши е достойно за мексиканска сапунка. Всезнаещият професор, фанатичният убиец, смелата полицейска служителка, коравото ченге – от това по-големи клишета има само в „Есмералда”!

3. Сюжетът изобилства от бели конци. Пример – от всички места, където Лангдън и Софи биха могли да отидат, те по някакъв чудодеен начин се натрисат точно на злия Учител (Тибинг).

4. Хората приемат „Шифъра” твърде насериозно, а това застрашава голяма част не само от религията, но и от културата, с която сме свикнали. Темата на романа е такава, че повечето хора вероятно приемат написаното в него за чиста монета, без да се попитат „Дали това наистина е така?” Т.е. това е мащабно промиване ма мозъци.

5. И накрая – в масовата култура няма нищо лошо, но за всичко си има граница. Крайният комерсиализъм, съчетан с неясни художествени ценности, не помага нито на културата (масова или не), нито на изкуството. А единствената му цел е трупането на печалби за сметка на наистина стойностни, но по-непопулярни продукти.