Добре, че са го намерили учени. Представяш ли си как някоя мила италианска синьорина си копае в тосканската градинка преди няколко седмици и си мечтае за макароните на обяд и изведнъж попада на 10-метрови кокали?!? После на нейния „Антонио, горещо ми е!” щеше да му се налага доста да я успокоява… по типичен южен начин, разбира се!
Но да си дойдем на думата. Скелетът, за който иде реч, наистина е над 10-метров и е на праисторически кит. Но не само размерът е важен в случая – този големичък приятел от далечното минало може да се окаже истинско богатство за науката. А именно – очаква се останките от древното животно да хвърлят светлина върху това каква е била морската среда преди милиони години. А това определено е нещо, което си заслужава даже една изплашена синьорина.
Но, понеже са го намерили учени, можем да кажем за кита доста повече от това, че е голям. Той е плувал във водите на праисторическите морета преди цели 4 милиона години, в епоха, която се нарича Плиоцен.
Освен това, както се сещаш, изследователите са доста любопитни същества и, вместо само да ахкат и припадат при вида на откритието (както би направила нашата любима тосканска девойка), се заели да оглеждат наоколо. И, изненада – около древния скелет открили и други организми, които просто чакали някои палеонтолог с огромна лупа да ги разгледа. А най-хубавата музика за ушите на целия научен свят били думите: „Скелетът на кита е съвсем цял!”
А, пропуснахме най-забавното – лирическата героиня, известна като тосканската девойка, едва ли би могла да изрови скелета на кита, освен ако не е била близка роднина поне по две линии на Херкулес. Причината – китчето си лежало на над 90 метра под земята. Тук може би се питаш както прави морски бозайник в почвата – ами, преди 4 милиона година там имало море – времената се менят…
А най-хубаво ще бъде, ако учените спазят обещанието си и, след като възстановят скелета, го изложат в Природонаучния музей във Флоренция. Тогава непременно ще отидем да го видим! (Не, бе, лъжем, всъщност ще отидем да си потърсим изплашена синьорина… И ние можем да успокояваме, нищо, че никой от нас не се казва Антонио!) А, да, решихме, че е грехота да гледаме горната снимка толкова малка, така че щракни върху нея и ще я видиш няколко пъти по-голяма!