Тери Пратчет участва в най-новия филм за Света на Диска

0
280

Тери ПратчетТери Пратчет обича да се появява във филмите по негови книги. Казва, че това е неговата „единствена суета”. В „Дядо Прас” той е майстор на играчки, в „Цветът на магията” е астрозоолог, а в най-новата екранизация по негов роман – „Пощоряване” (Going Postal) – той е пощальон.

Реклама

В сцената, в която участва писателят, неговият герой отваря една врата и се оказва, че тя води към дълбока, тъмна бездна.

За хората е трудно да не се зачудят дали това не е метафора за болестта на писателя – през 1997 г. му е поставена диагноза Алцхаймер. На което той отговаря: „Имам много сериозно заболяване, но нямам намерение скоро да изчезна в бездната.” И продължава да говори за ролята си, цитиран от „Дейли Мейл”: „Честно да ви кажа, не бях много въодушевен да играя пощальона – аз не съм най-добрия актьор на света.”

Писателят обяснява още, че сцената с бездната няма допълнителното значение, което някои може да й припишат. И казва: „Направете ми услуга и разпространете новината, че не ми липсва интелект.”

Сър Тери Пратчет дори разказва една история, за да се покаже в светлината на литературен секссимвол, макар и на 62 години. А именно – разказва как на една конвенция на почитатели на Света на диска една жена е била особено настоятелна да се запознае с него, а може би и нещо повече. Дали е бил изкушен? „Е, вярно, че имах един свободен следобед, но предпочетох да направя обиколка по магазините, защото обичам жена си Лин и нямам намерение да кривна след 41 щастливи години.”

Going PostalВъпреки че преди 13 години му бе поставена диагноза рядка форма на ранна деменция с много сериозна прогноза (много малък процент от хората с такава диагноза живеят повече от 14 години след диагностицирането), Тери Пратчет няма намерение да спре да се радва на живота. Не може да шофира и понякога забравя пътя от тоалетната до кухнята, но това за него не са големи проблеми – жена му кара, а вкъщи има достатъчно врати, за да стигне в крайна сметка там, където трябва.

Междувременно той се надява медицината да напредне достатъчно в скоро време и технологиите да се развият така, че за него да няма проблем да влезе в кабинета си, да каже на компютъра да му отвори последния файл, по който е работил, и после да записва това, което авторът диктува. „Болестта на Алцхаймер ще бъде победена един ден и аз мога само да се надявам, че напредъкът в медицината ще ме поддържа.”

Авторът разказва още: „Помня как летях в първа класа на световно представяне на моя книга, гледах се в огледалото в тоалетната посред нощ и си казах: Ти си копеле с късмет! Намираш се в първа класа, само защото поставяш буквите в забавен ред. Всъщност не го заслужаваш.” И добавя: „Но пък най-вероятно не заслужава да имам и Алцхаймер. В това отношение просто нямам късмет.”

„Пощоряване” е телевизионна екранизация на романа на Тери Пратчет.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here