Български пръсти като наденици

Защо на някого му е хрумнало да рекламира ризи, обиждайки една нация? Това е интересен въпрос, но може би още по-интересен е друг – как може една такава реклама да получи международно признание.

{gallery}actualno/vox/cannes_ad/02{/gallery}

В Австралия, при условие, че са спазени няколко ограничения, сравнителната реклама е позволена. Но едно от ограниченията е много интересно при споменатата реклама – представената информация трябва да е вярна. Дали от M&C Saatchi вярват, че повечето българи имат саламоподобни пръсти? Едва ли, но иди доказвай такова хлъзгаво твърдение, което е свързано с нечии асоциации.

Така или иначе, заобиколила законите на Австралия, рекламата е възможна за техните ширини. Как обаче журито в Кан дава награда на произведение, което обижда националното достойнство на една европейска държава?

Няма да обсъждаме съдържанието на рекламата, това е безпредметно. Ще обсъдим именно тях – хората в Кан, които седят под палмите на Лазурния бряг и ръкопляскат на „шедьовър”, който осмива един народ, придавайки му общи и непривлекателни черти. Явно някой е пропуснал да обясни на братята в Кан, че свободата на словото и изразяването не е безгранична и че тя свършва там, където започва свободата на човека до теб. Явно не са се сетили, че отличавайки подобна реклама, те спомагат за нанасянето на една обида.

Няма нищо лошо да сме критични към себе си и към другите. Няма нищо чудно, че ни критикуват за корупция, липса на съдебни реформи и неосъдени мафиотски босове. Това е градивна критика към неща, които сме длъжни на променим. Но рекламата, която си позволява да свързва „българин” с „лош шивач без чувство за мода” и „пръсти като наденици, които нищо изящно не могат да направят”, е нещо друго.

От цялата история тъжното е това, че са ни използвали като контрапункт на красивото и изящното и че по този начин ни представят пред света. Тъжно е, че може би за много хора думата „българин” е непозната и ако тези хора видят наградената реклама, ще решат, че това е България – страната на недодяланите и грубите. Тъжно е и че в Кан не биха дали награда на реклама, която осмива американци, англичани или французи, но нямат проблем, ако подигравките са за сметка на българите като нация.

Дебатът дали ние сме се поставили в положение на страна, с която могат да се подиграват спокойно, или някой друг ни е направил такива, няма място тук. Просто искаме да изразим възмущение и огорчение от генерализирането, от „шегичката” на наш гръб и от „невероятната смешка” за пръстите-наденички, с която някакви хора печелят овации на френската Ривиера. Може би в чест на събитието към лозунга  „Свобода, равенство, братство” трябва да добавим „но само за тези с деликатните пръсти, без другите, които сякаш пипат с тлъсти и тромави парчета салам.”