Българин да се наричам…

Преди време някои мъдри управляващи се опитаха да премахнат това стихотворение от учебниците с мотива, че било националистическо. Е, не успяха да направят себе си по-забележими с тази гениална идея и стихотворението все още е на мястото си. Именно за него се сещам сега – “българин да се наричам // първа радост е за мене.” Поводът – за двадесет и четири часа действителността ме накара и да съм горд, че съм българин, и да се срамувам от това.

Горд се почувствах вчера сутринта (23 март), когато гледах Албена Денкова и Максим Стависки на леда и още повече, когато двамата станаха световни шампиони, българското знаме беше вдигнато над всички и звучеше нашият химн.

По същото това време обаче – около 10.30 сутринта – какво мислите, че са правили нашите народни избраници? Според мен много от тях са се успивали доволно, уморени от изминалия труден парламентарен ден (22 март). Защото тогава наистина се случи нещо голямо – Парламентът отхвърли предложенията да се санкционират депутатите, които гласуват с чужди карти. Иначе казано, народният избраник каза на народния избирател в прав текст: “Да, аз гласувам с чужди карти. Да, аз няма да бъда санкциониран за това, защото всъщност аз решавам дали да бъда санкциониран или не. Да, аз ще приемам всички закони, които пожелая, защото никой не може да ме контролира и наказва.”

След всичко това бедният преуморен депутат трябваше да си поспи до обяд, докато двамата ни фигуристи даваха всичко от себе си на леда и ни караха да се чувстваме горди. Било петък? Ден за парламентарен контрол? Че кой ходи на тези сбирки? Нима хората не са свикнали вече да виждат пленарната зала празна? Нима не знаят, че разпореждането с парите и живота на хората е уморителна дейност, от която трябва да се почива, по възможност всеки ден?

И така, след като бях обърсал мазната плюнка, която депутатите запратиха право в лицето ми, не ми оставаше нищо друго, освен да се порадвам на Албена и Максим. Ако не друго, то поне спортът все още ни радва. И докато аз гледах световното първенство, размишлявайки над Вазов и неговото идеално българче, Депутатът спеше сладък сън и се усмихваше. А Албена и Максим танцуваха пред възхитените погледи на обожаващата ги публика – танцуваха съчетанието си “Седемте смъртни гряха”…