Тютюнопушенето и лицемерието

Въпросът дали да може или да не може да се пуши на обществени места вероятно вълнува повече хора, отколкото въпросът за АЕЦ „Белене”.

По него почти няма равнодушни. Всеки има мнение, често крайно – за пълна забрана или за връщане на доброто старо време, когато във влаковете имаше купета за пушачи. Както каза вчера един от редакторите ни, докато обсъждахме темата, ако се направи референдум за тютюнопушенето на обществени места, най-вероятно активността ще е по-висока, отколкото беше на последните парламентарни избори.

Казусът с евентуалната отмяна на забраната на тютюнопушенето на обществени места за мен лично е цивилизационен, тъй като в държавите, които наричаме напреднали, въпросът е разрешен в полза на забраната. И идеите на правителството за „либерализиране” за мен лично са идеи за връщане назад.

Нещо повече, тези идеи са лицемерни.

Новото правителство издига пред идеята си (която не била популистка) един много удобен щит – интереса на българския бизнес. Собствениците на заведения щели да спечелят от либерализирането на режима на тютюнопушене на обществени места, тъй като ще им се увеличат клиентите. Това за мен е лицемерно.

Всеки, който има представа от това как се прави частен бизнес в България, е запознат с това колко точно държавата мисли за частната инициатива. С процедурите, бюрокрацията, лелките, гишетата и всичко останало. И да се твърди, че отмяната на забраната за тютюнопушене на обществени места е в полза на собствениците на заведения, за мен лично е подигравка, като се има предвид в какви условия функционира малкият бизнес.

„България ще работи за либерализиране на режима на тютюнопушенето, но при много строги условия и контрол над него“ – това бяха едни от първите думи на новия здравен министър г-жа Таня Андреева, след като тя зае поста си. Няма да коментирам уместността на подобно изказване, направено точно от министъра на здравеопазването, това е друга тема.

Какво точно означава либерализиране + строг контрол за мен лично не е ясно. Вероятно означава връщане на помещенията за пушачи и непушачи, както беше преди пълната забрана. За да може след това държавата или наистина да осъществява строг контрол, подлагайки така любимите си собственици на заведения на непрестанни проверки (а всички, които имат представа от частен бизнес, знаят какво означава да те проверява любимата държава); или, което е по-вероятно, строгият контрол някакси да се окаже заменен от нещо не чак толкова строго. Защото, както каза новият народен представител от гражданската квота на БСП Мартин Захариев, „Ние сме южна нация, южен народ – за нас забавлението върви с цигара в ръка, така разбираме ние живота”.

А когато „строгият контрол” се провали – както се проваля всякакъв вид контрол в България, – новото правителство съвсем спокойно ще може да каже, че май е най-добре да се премахнат всякакви забрани. Понеже сме южен народ и най-обичаме всичко да ни е позволено.

В момента, в който държавата се окаже не система от правила, въвеждани и осъществявани от институции, а някакво образувание, което функционира на базата на това как южните хора разбирали живота, може би е време да се запитаме дали зад тази дискусия не стоят някакви други интереси, за които на нас, така нареченото общество, не ни е известно. Защото аз лично не вярвам, че някой във властта би направил нещо с чистото и непокварено желание да помогне на собствениците на квартални заведения. Наречете ме песимист, но просто не вярвам.

снимка: sxc.hu